Потребител:Zelenkroki/Въпроси и отговори

За удебеляването

В одобрената стр. 197 не са удебелявани римските числа в началото на абзаците. (Всъщност е един - започва с римско „III“.)

1. Засега не слагам маркери за римските числа и на стр. 22. Но пък трябва ли отделям с повече от един празен абзац преди него този абзац, започващ с римско число?

2. Не са удебелявани и заглавните думи от Речника, - в одобрената стр. 220.

Така ли ще останат?

--Zelenkroki (беседа) 05:54, 28 ноември 2012 (EET)

1. Да, добра идея. Ако в оригинала се вижда празно място между абзаците, слагай по два празни реда. Това правило обаче няма да важи за раздела с дефинициите на думите в речника (от стр. 195 нагоре).

2. Да, няма да се удебеляват. Записването с главни букви е достатъчно маркиране.

—Борислав (беседа) 07:40, 28 ноември 2012 (EET)

Благодаря!

--Zelenkroki (беседа) 08:17, 28 ноември 2012 (EET)

Необходимост от записване при правилата

При инструкциите за корекцията предлагам да се посочи как форматираме римското число в началото в неблоково заглавие, когато няма разредка. Изглежда разумно (и някак по-прегледно, да е удебелено римското число). А може би е излишно записването, тъй като в началото само аз (без стр. 197, но пък тя е от същинската част на Речника) не ги форматирах римските при корекциите.

За оставянето на още един празен ред при абзаците с видимо разстояние на хартията в уводната част, предлагам също да има официално уточняване. Някои коригирани страници имат, други нямат такива разстояния.

--Zelenkroki (беседа) 08:58, 2 декември 2012 (EET)

Правило за промяна на състоянието на дадена страница в РБЕ

Всичко си дойде на мястото. Един потребител не може да „коригира“ и „одобри“ едно след друго. В такива случаи видимите възможности за избор на състояние „намаляват“. --Zelenkroki (беседа) 11:17, 13 април 2014 (EEST)

За многоточията, три точки, две точки

Страница 22 изобилства от многоточия. Да ги превръщам ли в един символ?

--Zelenkroki (беседа) 05:45, 28 ноември 2012 (EET)

Като ги гледам, тези три точки са ползвани като разделител, затова не е нужно да стават на многоточия. Интересно е, че няма никакво постоянство в интервалите около тях, което хич не е добре. Предлагам да слагаш интервали и от двете им страни, независимо дали имат или нямат в оригиналния вариант:

връ`звам ... несв.;

—Борислав (беседа) 07:40, 28 ноември 2012 (EET)

Поправка: Осъзнах, че тези три точки наистина са многоточия, които са ползвани, за да маркират пропуснат текст. Та отговора ми се променя: Превръщай ги в един знак (…) и не оставяй интервал пред многоточието:

връ`звам… несв.;

брат…, зват. бра`те

—Борислав (беседа) 19:52, 28 ноември 2012 (EET)

Следя отговорите, но понякога нямам възможност да реагирам по-бързо. Поправих страниците, които коригирах досега.

--Zelenkroki (беседа) 06:17, 29 ноември 2012 (EET)

За интервалите при съкращения

Случаите са много: т. н.; мн. ч.; ед. ч.; т. 3; м. р. ед. число… и т. н.

За разлика от корекцията при художествените произведения, в Речника навсякъде ли ще се слагат интервали?

При корекцията ще се стремим да извършваме колко се може по-малко труд, затова ги оставяме както са на хартията. Накрая, при нужда, винаги могат да се заменят автоматично. —Борислав (беседа) 08:29, 29 ноември 2012 (EET)

За маркерите и кавичките

Ще се внимава ли при поставянето на кавички, точка и запетая, запетая, когато са в съседство с маркери за удебеляване или за наклонен текст:

Бройна форма (с бел. „след <i>числ.“)</i> се дава 

с означаване „само <i>мн.</i>“, „обикн. <i>мн.</i>“, 

В горните два случая, кой е правилният?

--Zelenkroki (беседа) 06:17, 29 ноември 2012 (EET)

Правилен е втория вариант. —Борислав (беседа) 08:27, 29 ноември 2012 (EET)

С риск да стане още по-подробно (и може би излишно), при цитата от примера, къде отива знакът „;“?

<i>Майчице, какво става тук?;</i>

Така ли:

<i>Майчице, какво става тук?</i>;

Или спестяваме изваждането на втория препинателен знак?

--Zelenkroki (беседа) 08:48, 29 ноември 2012 (EET)

В случая точкозапетаята е използвана като разделител при изброяване и трябва да се извади извън цитата. Препинателен знак в край на изречение се оставя вътре в цитат само ако принадлежи към цитираното изречение. –Борислав (беседа) 10:40, 29 ноември 2012 (EET)

Щеше да е излишно, ако няма значение къде стоят кавичките. Явно не е така. :) --Zelenkroki (беседа) 11:34, 29 ноември 2012 (EET)

Връщане на предишна версия на страница

Този похват за Уики-статии не ми е съвсем ясен как се постига. Конкретен повод: стр. 223 от „Детската душа“ от Зигмунд Фройд, където е добавена пренесена към предната страница разкъсана дума. Разбира се, може отново да се премахне, но вероятно по-редно е да се „върне“. Съмненията за добър резултат идват от надписите:

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.

Текуща версия Вашият текст

Ред 1: Ред 1:

−	<noinclude><pagequality level="3" user="Magy1313" /><div class="pagetext">	+	<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /><div class="pagetext">

Нещо от информацията за „user=“ не ми изглежда съответно. --Zelenkroki (беседа) 03:01, 12 януари 2013 (EET)

Трудно намирам новосъздадена (и то от мене) беседа към страница от РБЕ

Връзката е тази. Уж, за да не се забрави едно съображение и направена проверка, а как ли се открива? Не я открих с търсене, вероятно интуицията ми за избор и при разширено търсене не случи на подход. Свързвам го със следващия опит да обобщя някакво правило при специфично натрупване на точки и препинателни знаци. --Zelenkroki (беседа) 03:01, 17 октомври 2013 (EEST)

Липсва правило и логика при някои струпвания на препинателни знаци

Примери:

• Стр. 676:

един миг!. .. Всичкият народ

• Стр. 674:

Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве

Със сигурност има и други подобни разделени три точки, но първата точка е нелогично поставена след друг препинателен знак. Хем ги оставям, хем понякога ги поправям, хем забравям къде как постъпвам, хем не знам как е по-добре. Вероятно вече има и одобрени такива страници… --Zelenkroki (беседа) 03:01, 17 октомври 2013 (EEST)

• Стр. 682:

Не го обичам!. .. — Парите

Защо е поставена точката непосредствено до удивителната?

неговите връзки. .. и да спечели пари,

Тук вероятно е завършило изречение, липсва част от следващото, (може да липсват изречения и част от това, което е записано след това) изглежда по-логично.

Девойката захапа устни. .. — Не го искам!

Тук също е приемливо: отбелязано е, че липсва част от текста.

<i>той твърде не го е спечелил. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 152.

Какъв е смисълът в края на цитата да има точка и отбелязване, че липсва още част от текста? --Zelenkroki (беседа) 18:43, 17 октомври 2013 (EEST)

Наблюдения по означаването на думи, които се изписват еднакво с горен индекс и без горен индекс

Примери:

• Стр. 674: БЕЗЧЕЛОВЀЧЕСКИ — като прилагателно и като наречие думата е записана два пъти поотделно, без горен индекс.
• Стр. 511: БА̀ЛАМСКИ — като прилагателно и като наречие думата е записана два пъти поотделно, без горен индекс. Изпратих съобщение на ХариПетров след неговото одобряване на редакцията по страницата, като съвсем не бях наясно различните видове думи ли са основание да няма горен индекс. Още не знам, но най-после случих на подобен аналогичен пример. Записвам да стои при необходимост от справка.

--Zelenkroki (беседа) 03:15, 17 октомври 2013 (EEST)