отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи (авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).
II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:
1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връ̀звам… несв.; въ̀ржа… св. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: то̀зи… и то̀я… г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: зарадѝ и (съкр.) зара̀д, осемдесѐт и осемдесѐ.
2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: пропу̀скам… и пропу̀щам… несв.; пропу̀сна… св. или изра̀ствам… несв.; изра̀сна… и израста̀… св.
III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума:
1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх… Остар. и диал. Вехт; слобода̀… Остар. и диал. Свобода.
2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: афѝша… Остар. Афиш; грѝпа… Остар. Грип; соверша̀вам… Остар. Свършвам; возмо̀жно… Остар. Възможно.
3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депута̀тин… Остар., сега простонар. Депутат; бака̀л… Остар., сега простонар. Бакалин.
4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублетѝ, като: жѐтва… Жътва; дѝплом… Диплома; пъ̀тнишки… Пътнически.
5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти,* когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо̀… Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.
6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: цъ̀рква… (Тълкуване); чѐрква… (Тълкуване); архив… (Тълкуване); архива… (Тълкуване).
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:
1. Св. вид на глаголите: въ̀ржа. Вж. връзвам.
2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропу̀щам. Вж. пропускам; то̀я. Вж. този*; чу̀вствувам. Вж. чувствам.
