къщи по нея, нямаше никой. Н. Попфили-пов, РЛ, 69. Добре съветува селяните да гледат да си правят къщите по-нарядко и колкото ся може да градят плевниците надалеч от къщите си. И. Груев, КН 4 (превод), 73.
2. На големи интервали, междини от време. Противоп. често. Почти всички живеехме в крайните квартали, а по-късно вечер трамваите,.., минаваха много нарядко. Ив. Димов, АИДЖ, 36. Съвсем нарядко чувахме дума от него. Кр. Григоров, Р, 142. Но лошото настроение у него идеше нарядко, като внезапен припадък и бързо преминаваше. Й. Йовков, Разк. I, 47. По-нарядко навеждай приятелите си, ако искаш повече да те почитат, защото ако им ходиш часто, има да та намразят. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17. ^
НАРЯЗВАМ, -аш, несв.\ Hapèxca, -еш, мин. св. нарязах, ce., прех. 1. Направям с рязане нещо цяло или едро на по-малки части. Сланината нарязва на едри парчета, които слага на редове. Т. Влайков, Пр I, 238. Трябваше да откъснем динчето. Наобиколихме баба. Тя го нар яза с костурката си на малки резенчета. Кр. Григоров, ОНУ, 74. — И нарежете малко луканчица, ала знаеш, да я нарежете тъпичко. Л. Каравелов, Съч. II,
35. Един мъжага с оксижен наряза пресата на парчетии, удобни за пренасяне. Ст, 1964, бр. 1198, 2. Нарязвам хляб за вечеря. А Нарежи ябълката на малки парченца.
2. Режа, отрязвам от нещо, от някъде определено количество или колкото е необходимо. — Вие знаете? .. Ние повече гювеч си правим: нарежи мръвки, хвърли им лъжица масло, па хай на фурната. Йв. Вазов, Съч. IX, 11. Бригадирите нарязаха цяла камара от зелки. А Нарязах клонки от цъфнала върба.
3. Разг. Срязвам, порязвам някого или нещо. Така на животни турят белези, дамги, нарязват едното ухо или го пробиват. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488. Нарязах си пръстите, докато разфасовам месото. А Без да искам нарязах мушамата на масата.
4. Направям с рязане резба на винт или гайка. То [момичето] стоеше пред менгеме, в което бе затегнала голяма гайка и упорито се мъчеше да нареже резба в нея. НТМ, 1962, кн. 3, 14. Резбата на гайката нарязваме с метчик.
5. Прен. Разг. Скарвам се остро на някого; нахоквам, насапунисвам, накастрям, насоля-вам. Но вместо да му помогнат, там го нарязаха: — Те [прасетата] не са свикнали на тояга, ами на механизация. Защо закъснявате с механизацията? Ст. Даскалов, ЕС, 89. Идеше му да ги нареже както си знае, да им каже право в очите, че са само едни лицемери и празни дребни буржоа. Г. Карасла-вов, ОХ I, 258. — Хм, ти мислиш, че ще те пожалят заради хубостта ти ли? Тъкмо заради хубостта ти и способността ти са те нарязали здравата! Ст. Даскалов, СЛ, 363. Че като викна оная ми ти жена — не й се излиза напреде: и своя, и чуждия човек наряза за едната хубост, па сама тръгна да търси из селото шейната с рисувания сандък. Б. Обретенов, С, 9. нарязвам се, нарежа ce I. Страд. от нарязвам. Кухненската печка да се запали, лукът да се запържи, агнешкото месо да се нареже. Б. Болгар, Б, 132. II. Възвр. от нарязвам в 3 знач. Нарязах се, като се бръснех.
О Нарязвам / нарежа като сгорчива (кисе-ла)> краставица някого. Разг. Скарвам се остро на някого; нахоквам, накастрям. Хванаха ме дяволите и го нарязах като кисела краставица: — Това, че не мога да те вредя за мерцедес, още не значи, че моята антифашистка дейност е ",язък7. Н. Хайтов, ДР, 193-194. Направих хумористичния си герой не шофьор, а треньор .. Бре, че като скочиха треньорите! Нарязаха ме като краставица. Тонич, ББК, 96.
НАРЯЗВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нapèжa се, -еш се, мин.св. нарязах се, св., непрех. Разг. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; на-кърквам се, напорквам се, насвирквам се, насмуквам се, насмърквам се, натаралянк-вам се, натрясквам се, нафирквам се, нацок-вам се, насвятквам се, насърбвам се. А то, колчем има пиене на сцената, Нанков се напива с истинско вино и се нарязва до забравяне ролята си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 80. Между приятелите са захваща нявга и ся-какви псувни. А най-повече от това, че mue приятели са успели вече да се нарежат от старото винце и да развежат езиците си. Л. Каравелов, Съч. II, 51. — Помниш ли Екима Степанича? Той кога се нарежеше като казак и се люшкаше от дувар на дувар, имаше обичай да си гужда сини очила. Ал. Константинов, Съч. I, 195.
НАРЯЗВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нарязвам и от нарязвам се. Плодовете се съхранявали чрез сушене на слънце след предварително нарязване. Л. Петров и др.,
НАРЯЗВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от нарязвам се; напива-не, накъркване, напоркване, насвиркване, насмукване, насмъркване, натаралянкване, натряскване, нафиркване, нацокване, на-святкване2.
НАС. Вж. ние.
НАСАДЯ1. Вж. насаждам1 и насадя-вам.
НАСАДЯ2. Вж. насаждам2.
НАСАДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); насадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Насаждам1, насадявам се, насадя се страд.
—■ От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСАДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от насадявам и от насадявам се; насаждане1.
