Ралин, НН, 16. — Попето е рецидивист.. — Да го опандизя ли? Експериментално, колкото да ми проверите способностите? — Вощеров, ако стане нужда, ще ви повикам! Др. Асенов, ТКНП, 82-83. опандизвам се, опандизя се страд.
ОПАНДЙЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опандизвам и от опандизвам се. След две-три опандизвания той вече беше изпечен мошеник.
ОПАНДЙЗЯ. Вж. опандизвам.
ОПАНИЯ, мн. няма, ж. Остар. и диал. Напрегнат, усилен селски труд; опъване. Сборовете си ние правим, додето не е излязла силната селска работа; по жетва, по харман сборове немаме, тогива имаме свята опания. Ил. Блъсков, ДБ, 96.
ОПАНКИ само мн. Диал. Опинци, цървули.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАНОЛ м. Хим. Пластмаса, употребявана за изработване на елктроизолационни, топло- и киселинно устойчиви изделия. По своите физико-механични свойства полии-зобутиленът прилича твърде много на каучука, обаче не може да го замести поради това, че не вулканизира. Полимерът на изобутилена носи името опанол. В. Кабаи-ванов и др., ТП, 252.
— От нем. Орапо1.
ОПАПАМ. Вж. о п а п в а м.
ОПАПВАМ, -аш, несв.; опапам, -аш, св., прех. Разг. Подигр. 1. Лакомо изяждам всичко докрай; опапквам. Не съм гастроном, та не можах да се радвам на тия блага, но имаше „дойчовци“ и „англо-франци“, които си опапваха до дъно всичко. Ас. Зла-таров, Избр. съч. П, 15.
2. Прен. Набързо и без сметка похарчвам всички пари, прахосвам средства, имот; опапквам. Младите заминали направо за Варна, дето на бърза ръка, опиянени от красотата на морето и на плажа, опапали паричките. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 199. — Искат да дойдат на власт, всичко да разграбят и опапат. Д. Кисьов, Щ, 33. опапвам се, опапам се страд. Лесно се опап-ват готови парй.
ОПАПВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от опапвам и от опапвам се; опапква-не. Цар е на опапване на чужди парй.
ОПАПКВАМ, -аш, несв.; опапкам, -аш, св., прех. Разг. Подигр. Опапвам. — Виж го ти, книжника! Закъснели сме! Полската работа не е като баницата, че да я опап-каш за половин час! А. Гуляшки, СВ, 41. опапквам се, опапкам се страд.
ОПАПКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Подигр. Отгл. същ. от опапквам и от опапквам се; опапване.
ОПАРВАМ1, -аш, несв.; опаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С огън или нещо горещо засягам кожата на някого като му причинявам болка. Гледай да не ме опариш с машата.
2. За огън, пламък, нещо нагорещено — внезапно силно и за кратко парвам кожата и причинявам болка на някого. Запалената цигара догаряше в ръката му. И чак когато го опари по пръстите, той я пусна на земята. Ст. Марков, ДБ, 343. От мъка [Димо] грабна шепа пръст и я хвърли в огъня. Едно въгленче отскочи и опари ръцете на Жельо ефрейтора. К. Петканов, МЗК, 270. • Обр. Тя вдигаше кошницата, постисваше я.. Сетне се впускаше към мене, стискаше ме в прегръдките си. Топли сълзи опарваха страните ми. Мама плачеше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 88.
3. За растение или животно — предизвиквам внезапно силно усещане за болка, парене у човек, като изхвърлям парлива течност. Копривата опари босите му крака. А Блъсна се в медузата и тя го опари.
4. Прен. Предизвиквам кратко болезнено усещане за обгаряне, парене. Стисна [Димо] тънката шия на шишето и пи няколко глътки. Лютите капки опариха гърлото му. К. Петканов, МЗК, 190. Лазар Глаушев лежеше на твърдата, ръбеста постилка и не можеше да заспи.. Нещо го опари по шията, посегна той там и размаза нещо с пръсти — полъхна го смрад на дървеница. Д. Та-лев, ПК, 379. • Обр. Насреща му се задава гиздава мома.. Нейните черни очи пресрещат блясъка на тънкото сребро по гърдите на юнака и опарват загорялото му лице. К. Петканов, ОБ, 1. Още като чу името на Елена, Найден наведе очи над масата.. Любовта му към тая жена все още тлееше и го опарваше като въглен, колчем някой заговореше за нея. В. Геновска, СГ, 445.
5. Прен. Причинявам огорчение, обида на някого с постъпките или думите си; засягам. Тези два късички реда в послеписа... Аз ги прочитам вече няколко пъти.., отде той можеше да разбере, че ще ме опарят така лошо тия думи? Г. Райчев, Избр. съч. I, 6. ОПАРВАМ СЕ несв.', опаря се св., непрех.
1. При докосване или поемане, поглъщане на нещо горещо, изпитвам силно усещане за парене, болка от изгаряне. — Щяха да поминат и без тебе! — забелязва уж мимоходом Салих и понечва да си вземе от картофите, но се опарва и плюе в ръката си. Н. Хайтов, ШГ, 90. Някой по-нетърпелив опитва месото в котела, опарва се, но гълта парчето през сълзи. Б. Несторов, СР, 82.
2. Прен. Изживявам силно дълбоко разочарование или неуспех, понасям страдания или загуби, обикн. заради чужди грешки при извършването на някаква работа. Опарих се от много помощници, та сега работя само с двама приятели.
О Не съм се опарил в кашата на някого. Разг. Не съм изпатил, не съм пострадал от
