някого. Не сте се опарили в кашата му, та затуй му вярвате.
ОПАРВАМ2, -аш, несв.; опаря, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Изпирам като попарвам с вряла вода; изпарвам1. В селото огрея някакво ново слънце. Мъжете се преродиха — срещат ги стегнати, избръснати, напернени. Взеха да се чуват весели смехове. Жените си опариха ризите, обуха чорапи, омиха си косите. Елин Пелин, Съч.
IV, 273. опарвам се, опаря се страд. ОПАРВАМ СЕ несв.', опаря се, св. непрех. Изпирам дрехите си с вряла вода; изпарвам се.
ОПАРВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опарвам1 и от опарвам се. Медузата е хищник, който парализира жертвите си с парлива течност, изпускана от пипалата.. Опарването наподобява опарване от коприва. Д. Славчев и др., БМ, 43.
ОПАРВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опарвам2 и от опарвам се.
ОПАРЙЧА СЕ. Вж. опаричвам се.
ОПАРЙЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; опарй-ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Получавам, сдобивам се с повече пари. — Изглежда, много си се опаричил — го задявах. — Е да, както виждаш. Сега не съм учител... — и току вадеше един доста голям вързоп от по 100-левови банкноти. СбАСЕП, 331. Може, като се опаричиш, да му купиш една предна гума. Н. Русев, П,
127. При Петко сами дойдоха, без да им пише писма, малцината, които бяха забягнали по обектите да се опаричват. — Давай работа! — протягаше мазолестите си ръце Игнат Крушов. Ст. Даскалов, СЛ, 263.
ОПАРЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опаричвам се. Опаричвания-та му се редуваха с дълго безпаричие.
ОПАРЯ1. Вж. опарвам1 и опарям.
ОПАРЯ2. Вж. опарвам2.
ОПАРЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); опаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Просто-нар. Опарвам1. От покрит въглен да се боиш, че по-дълбоко та опаря. П. Р. Славейков, БПII, 31. опарям се страд.
ОПАРЯМ СЕ несв., опаря се, св., непрех. Опарвам се.
ОПАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от опарям1 и от опарям се.
ОПАС м. Диал. Пояс, колан. Аз с булката наедно, през дългите зимни нощи, ще предем вълна, ще тъчем аби, опаси. Китка
V, 1886, кн. 14, 33. На опаса ми, който беше от същия плат на дрехите ми, вместо сабя и нож висяха един трион и една брадвица. П. Р. Славейков, РО (превод), 90. Със злат са й ръжен подпряла [майка], / разпаса опас копринен, / Злата му люлка направи, / Иванча гуди в люлчица. Нар. пес., СбНУ II, 140. Разсърди се, коладе ле, коладе ле, /малка мома / на татя си, / на мама си, / щото няма / вити гривни, / .., / кован опас. Нар. пес. СбНУ XXIX, 9.
ОПАСА. Вж. опасвам1.
ОПАСВАМ1, -аш, несв.', опаса, -еш, мин. св. -ох, св., прех. 1. За животно — като паса, изяждам напълно, докрай трева, растение, листа или някакво количество от тях. Нивите погрозняха. Добитъкът опаса тревата и утъпка странищата. К. Петка-нов, СВ, 117. — А бе, сине, кой е опасъл така листата? Козите ли си пуснал, какво ли? Ст. Даскалов, БП, 37. Авраам имаше ие-дно голямо количество говеда, и нужно му беше много пасища, за да ги напасва; и тъй, когато стадото му опасваше сичката трева на иедно място, той го завождаше на друго. Кр. Пишурката, МК (побълг.), 110.
2. Диал. Паса овца, коза, добитък, стадо, докато се нахранят, напасат напълно, докрай. Опасъл ми морен Янко / бащино си сиво стадо, / напасал го, подпладнил го. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 5. опасвам се, опаса се страд.
О Молците му опасли мустаките. Диал. Подигр. Употребява се за кьосе.
ОПАСВАМ2, -аш, несв.', опаша, -еш, мин. св. опасах, св., прех. 1. Завивам нещо (пояс, колан и под.) около кръста; запас-вам2, препасвам. — Койчо, Койчо бре, черкезино, пак ли си помъкнал новите тиранти? Сто пъти ти вече казах само в празник да ги носиш, а в делник да опасваш бат-ъовия си, вехтия каиш! Разсипници! Чудомир, Избр. пр, 12. — Колан със сребърни плочки, с издълбани по тях цветя и птици,.. ще опаше тя [невестата] на своя тънък кръст. Р. Стоянов, М, 24. Опасва му [на героя] престилка бяла той [майсторът]: / „Достоен ученик зидар си ти!“ Ем. Попди-митров, СР, 78. // Прикрепвам, стягам нещо, обикн. оръжие, на колан около кръста си; препасвам, запасвам2. Той [юнакът] грабва пушка бойлия, опасва остри ножове и оставя млада невеста. К. Петканов, X, 230. Чакъра млъкна,.. После погледна дебелия си старовремски часовник с турски циферблат и направи гримаса — беше закъснял за работа. Стана бързо, опаса сабията си и като хлопна силно вратата след себе си, излезе навън. Д. Димов, Т, 23.
2. За пояс, колан, връв и под. — обвивам, обхващам и обвързвам някого или нещо, за да го пристягам или за да се закрепва нещо на него. Хубав морав пояс опасваше на юнашкия му кръст шарената му антерия. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Няколко войници, завързали на седлата си въжета, краищата на които опасваха кръста на друн-гар Леон, поугеглиха със скъпата плячка към Плиска. И. Вълчев, СКН, 159. Нова кожена каишка опасваше шията на кучето. II Разш. Обвивам, обвързвам, обточвам нещо
