от всички страни. Петко войвода хвана уплетеното кожено итурчеу което опасваше червеното сукно на бинбашийската яка. Ст. Сивриев, ПВ, 133. А Грозьо го [турчина] поглеждаше отподир изпод дебелата си превръзка, която му опасваше темето и челото. А. Страшимиров, ЕД, 97.# Обр. Това беше най-големият салам, който бяхме виждали дотогава.. Беше керемидено-чер-вен, с кафяви конци, които го опасваха отвсякъде. С. Стратиев, СВМ, 15.
3. Прен. Заобикалям, обграждам нещо. Ярко се очертаваха сивите каменни стени, които опасваха старинния град. Д. Линков, ЗБ, 24. Аароновият дворец., беше на два ката.. Широк ходник с рязани и писани стълбове опасваше втория кат, а вътре горницата беше обширна и висока. А. Дончев, СВС, 79. Той се спря на тая висока точка, за да се порадва на хубавия изглед на зелената долина, на голите пожълтели полета отвъд нея,.., а в хоризонта — натрупаният планински полувенец, който опасва от запад софийското поле. Ив. Вазов, Съч. X, 43. Бай Яни бързаше по една крива пътека, която опасваше хълма. П. Стъпов, ЧТ, 85. Всеки искаше да се хване до мене... Току дърпаха ръцете ми стари и млади и хорото опаса целия площад. Ст. Даскалов, ЕС, 58. Млечният път опасваше небосвода с гигантска ивица от опалова светлина, а около него трепкаха звезди. Д. Димов, Т, 514.
4. Диал. Обхващам, обгръщам, обвивам с ръце. Тогава Кирил му тури крак отзад, с лявата ръка го опаса през кръста, а с дяс-ната силно го блъсна в гърдите. Т. Хар-манджиев, КЕД, 33. — Не ме убивай!... Искам детенцето си да родя!... Пулина наведе глава и опаса с ръце утробата си. Палюн-ката замахна с брадвата върху нея. К. Пет-канов, П, 136. // За ръце — обхващам, обгръщам нещо, някого. — Този стар дъб е хилядолетник, дето пет души не могат да свият хоро около него, десет ръце не могат да го опашат. Н. Каралиева, ЗБ, 46.
5. Диал. Удрям някого или нещо с колан, камшик и под. като го завивам, извивам около му. — Ама че щур човек! — чудело се овчарчето. — Понеже той си имал голям корем, аз трябва да му дам своя овен!.. — Давай веднага овена! — писнал Кел Хасан. — Ще те опаша, ей! — вирнало овчарчето сопата. СбХ, 143. Като слязъл веднаж с бея на гърба си низ една урва, този го опасал доста якичко с камшика по главата, така щото на бедния дяда Коля му се завъртяло свет и той паднал в несвес. М. Георгиев, Избр. разк., 155. опасвам се, опаша се страд. и възвр. Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена; опасваше се с чер пояс. Т. Влайков, РП I, 37. О Отде се опасва. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изречение. Диал. Какво прави, защо постъпва по един или друг начин. Той знае отде са опасва. П. Р. Славейков, БП II, 169.
ОПАСВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опасвам1 и от опасвам се.
ОПАСВАНЕ2, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от опасвам2 и от опасвам се. Главните сили на жандармерийското поделение, като разбраха опасността от движение по открита местност, не последваха патрула. Разделиха се на две групи, всяка от които предприе опасване на височината. Сл. Трънски, Н, 694.
2. Църк. Част от церемониалния обред при ръкополагане на свещеник, която символизира ролята на свещеника като посредник между Бога и миряните. В духовен смисъл означава [поясът].. Крепост и сила божествена, която укрепява священослужители-те, непорочно да служат, както що свиде-телствува и молитвата, която ся чете при опасването. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 41-42.
ОПАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който съдържа, крие условия, възможности за беда, за причиняване на злополука. Към града се е слизало и по една много опа-сна пътечка, която е започнала от югоиз-точната част на крепостта. Ст. Михайлов, БС, 74. Това са шамандури. Поставили са ги, за да показват на парахода плитките и опасни места. А. Каралийчев, С, 141. Черно море е било опасно за корабоплаването през време на буря. Много, безбройно много кораби е погълнало то в дълбините си и затова древните моряци го нарекли „черно“. М. Марчевски, ОТ, 26. Планината е опасна. Ние ще ви покажем пътя да слезете по-бързо в полите й. Ем. Станев, ПГВ, 119. Нима са по-малко опасни куршумите в открития бой с тираните, отколкото ноще при дунавския бряг? Ив. Вазов, Съч. VI, 59. Наистина, нищо особено и опасно не можеше да се случи тая нощ — турчин нощна атака не прави. И. Йовков, Разк. II, 169.
2. Който застрашава сигурността, живота, съществуването на някого или нещо, който може да причини нещастия, беди, злополуки. Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно. Ив. Вазов, Съч. IX, 161. По това време Иванко станал опасен за Византия, защото започнал да разширява владенията си на юг от Пловдив към Бяло море. Д. Цончев и др., АК, 9. Тия хора с бели, червени и зелени чалми,.., обикновено тихи и кротки, тук стават нервни и възбудени поради близостта на Мека, градът на пророка. Понякога те дори са опасни за европейците. М. Марчевски, ОТ, 27-28. Когато римляните загубили своите владения отвъд Дунава и налитанията на племената, идващи от север, станали опасни за тях, те били принудени да построят втора укрепителна стена. Ст. Михайлов, БС, 127. Тази Пенкина ху
