бост не беше на добро. Тя бе опасна и за Пенка и за Ценко. Т. Влайков, НУ, 241.
3. Който съдържа, крие в себе си риск, заплаха за някого или за осъществяването си. Като майка тя не само че не им [на синовете си] пречела, но с всички сили ги подпомагала и поощрявала в опасната им и рискова дейност. Н. Ферманджиев, РХ, 265. — Братя, събранието избра Македонски за опасната и славна мисия, да ходи при Левски. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Има много случаи, когато в най-опасните минути възрастните и зрели мъже внезапно се обладават^ от наивните прищевки на малки деца. Й. Йовков, Разк. П, 114-115. „Опасна ний й работата... Ще разплетат джорапа. Гледай подир какво ще става: от софийско по-лошо, много народ ще съсипят.“ М. Кънчев, В, 354. След убийството на шофьора пребиваването на Валентин Чардаклиев във вилата на Баслеменов стана опасно. Д. Кисьов, Щ, 288. — Той [карикатуристът] е търсач на опасни истини. Ал. Гетман и др., СБ, 220. — Опасна игра си започнал, Коста! — пошепна той пребледнял. — Пътят, по който си тръгнал, води към бесилката. М. Марчевски, П, 157.
4. Прен. Разг. Който е с някакво качество, проявено в много висока степен; страхотен. Опасен инженер! Като го гледаш, хич да не предполагаш, че тоя жрец на скучните чертежи и изчисления може да е такъв актьор, режисьор. Д. Дамянов, ПИЩ, 77. — Кой е този Липяну? .. — Един от най-опасните донжуани на столицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 33. Та в същото това Живов-ци една година докараха американска бато-за.. От селцето ходиха да я видят, казаха, че била опасна работа, за един ден само можела да овършее всичките снопи. Й. Радичков, СР, 102. Опасен дядка! Цялата си пенсия, кажи го, пуска на тото 2. Тонич, ВН, 1962, бр. 3276,4.
ОПАСЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Безпокойство, тревога, страх от нещо лошо, предчувствие, че е възможно да се случи нещо лошо, опасно. Настоятелите не могат обаче да не изкажат оправданото си опасение, че това решение, което те смятали само за „привременна мярка“,., могло да застраши издръжката на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 133. Първите сведения за Петрана Балканджиева посрещнах резервирано и с опасение: подозирах, че тя е подставено лице, предназначено да отклони вниманието на полицията от действителните ръководители. К. Георгиев, ВБ, 93. Христо веднага разбра какво беше се случило и изтръпна: опасенията му се сбъднаха с ужасна точност. Ст. Марков, ДБ, 278. Идването на либералите на власт не можеше да бъде посрещнато в Лондон с антипа-тия; само техният краен национализъм будеше опасения за мира. С. Радев, ССБ 1,198.
2. Съмнение, подозрение. — Детето е твое;., и ако се дърпаш, то е от зле разбран срам. — Не е вярно! — извика Асенчо, изненадан от факта, че пенсионерът отгатва най-тайните му опасения, които дори пред себе си не искаше да признае. Р. Михайлов, ПН, 133. Опасенията на княза, че отговорът на Милана означава незабавно обявяване на войната, не се оправдаха. В. Геновска, СГ, 349.
ОПАСКА ж. Диал. 1. Пояс, ремък, колан. Брен хвърлил на везните своя меч и опаската си, и говорял: „тежко на победените!“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 290.
2. Препаска. Видях да се белее в мрачината наръкавна опаска с червен кръст. Ст. Ил-чев и др., РРОДД, 315.
ОПАСЛЙВО нареч. Остар. Книж. Плахо, боязливо. Той ся опасливо добива до тогова человека, прихваща го и държи почти над сама пропаст огнена. С. Радулов, ГМП (превод), 112.
— От рус. опасливо.
ОПАСНО. 1. Нареч. от опасен. — Внимавай, ножът е наточен, ще се порежеш опасно.
2. С гл. съм, ставам и под. За означаване, че има възможност за беда, злополука. — А шосето лази над пропаст, опасно е. Ив. Вазов, Съч. ХП, 13. Нощта беше тъмна и безлунна. Ставаше вече дпасно да се продължава пътя така. Й. Йовков, Разк. П, 117. Опасно е, само да не се повдигне спор в Европейската преса, относително народността на тези музиканти. Ал. Константинов, Съч., 237.
ОПАСНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Възможност, вероятност да се прояви, да се случи нещо лошо, неприятно; заплаха. — Власти-телю,.., е опасност е твоето царство и твоя престол! Хр. Смирненски, Съч. III, 137. Ако не успееше [Костов] да я [Ирина] предупреди по телефона, тя щеше да тръгне рано сутринта за Солун и да се изложи на всички опасности, с които бе свързано пътуването. Д. Димов, Т, 552. Без тях [укрепленията] българската столица би била изложена на голяма опасност, тъй като се е намирала в равнина. Ст. Михайлов, БС, 8.
— Да гръмна ли? — Не! — каза Ян Бибиян.
— Само в случай на опасност. Елин Пелин, ЯБЛ, 138. Началникът на станцията с ар-тистична лекота доказа, че лъвът не представлява опасност за него. Й. Попов, БНО, 116. Съществува реална опасност да бъдат забравени и дори напълно да изчезнат ценни национални ястия, вкусни чорби и гозби. Л. Петров и др., БНК, 6.
О Вън от (всяка) опасност. Книж. В напълно сигурно и добро състояние, положение съм и повече нищо не ме заплашва, застрашава. След седмица-две,.., ротният отиваше на добре. Че ще оздравее и че е вън от
