всяка опасност, това се виждаше орг Доброто настроение на ординареца му. И. Йовков, Разк. III, 28.
ОПАСУВАМ, -аш, несв. (осгар. и диал.); опаша, -еш, мин. св. опасах, св., прех. Остар. и диал. Опасвам2* Посредством знанието той [човекът] опасува земята с тел като с пояс и на разстояния от хиляди часове той ся съобщава за една минута време. И. Тонджоров, Лет., 1872, 159. Река е тъй също неко водно събрание, което тече през някакво преголямо местно разстояние, опасува цели предели и в морето се излива или в друга по-голяма река. Е. Васки-дович, ПП (превод), 42. Петкано, бяло Петкано! / Петкана дете облача, / облача и опасува. Нар. пес., СбИБ, 1. опасувам се, опаша се страд. и възвр.
ОПАСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опасувам и от опасувам се.
ОПАСЯВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Безпокоя се, изпитвам тревога, страх от нещо лошо, предчувствам, че е възможно да се случи нещо лошо, нещастие, беда, злополука. Апостолът се опасява да не би, като се приеме безрезервно чуждата помощ, народът да изгуби своята независимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 197. Ние не знаехме съдбата на кученцата и се опасявахме, че може би вълчицата ги е изяла. Ем. Станев, ЯГ, 78.
ОПАСЯВАНЕ ср. Книж. Рядко. Отгл. същ. от опасявам се; опасение.
ОПАТКАМ. Вж. опатквам.
ОПАТКВАМ, -аш, св.; опаткам, -аш, св., прех. Жарг. 1. Застрелвам, убивам; очиствам. Разбира се, имам една много важна утеха — някои са по-зле от мен. Ето например дивите петли. Кацнат там на някой клон в гората, тръгнат по него и к...к...к,.., мамят женските, та да ги чуе Реджеп и да ги опатка. Наистина какво да кажат дивите петли? Д. Цончев, ОТ, 101.
2. Прен. Свършвам някаква работа набързо. Ей сега ще опаткам домашното и идвам да играеме. опаткам се страд.
ОПАТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За патица — излюпвам малки, излюпвам патета.
ОПАТЯ СЕ св., непрех. За патка — излюпвам малки, излюпвам патета.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАХЧИЩЕ ср. Диал. Увел. от опашка; опашчище.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОПАЦЕ нареч. Простонар. Обърнато, наопаки, опаком. На няколко крачки след факлоносеца вървеше хан Пресиян. Държеше опаце лявата си длан на устата, за да спира непоносимата воня, и газеше труповете. Й. Вълчев, СКН, 183.
ОПАЧА, -иш, мин. св. опачйх, несв., прех. Остар. и диал. Представям нещо не така, както е; изкривявам, изопачавам. Нап-разно благочестивият „Съветник“ [вестник] си опачи душата да става злочестив наветник и клеветник. Г, 1863, бр. 11, 82. опача се страд.
О Опача си душата. Диал. Умишлено лъжа.
ОПАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Опак, опачит. Синът ви, чорбаджи, не е така опачен, както казвате. Зима той от дума; признава, че тряба да ви почита. М. Балабанов, С (побълг.),
128. Една опачна политика беше причината да са отдели новият свят от майчината земя. Лет., 1876, 176.
ОПАЧЁНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опача и от опача се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАЧИНА1 ж. Остар. и диал. Опака страна, опако. Водата, що я пиели, течела покрай корението от тревата, що я викат копиден. Jlucmom от тая много миризлива трева ие търкалес и много дебел; боята му ие на листо зелена отлице, от опачина би-ет и на цървено. СбНУ XXIX, 206.
ОПАЧИНА2 ж. Остар. и диал. 1. Лошотия, неприятност. Станахме 1865 година. Но дано бъде весела, благополучна, без опа-чини и неволи. М. Кънчев, В, 196. В тия вестници се говорело против абсолютизма на султана и тумбата му, против своеволията, разхищенията, рушветчийството и всички други опачини на султановия режим. Хр. Бръзицов, НЦ, 287.
2. Опърничавост, своенравие. Па не стигаха mue нейни трудове и мъки, ами и Панчо й притуряше със своите опачини, с честите си глъчки и викове, а особено пък като зе и да замахва. Т. Влайков, Съч. II, 140.
ОПАЧЙНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Остар. и диал. Своенравност.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885—1899.
ОПАЧИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Опак, лош; опачен. Месяц май, който обикновено е толкова весел и приятен, тая година в Цариград, много опачит ся показа. ЦВ, 1861, бр. 20,4.
ОПАЧКИ нареч. Диал. Наопаки.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОПАЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Крив рак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1908.
ОПАЧНИЦА ж. Диал. Воденица, чийто механизъм се задвижва от падаща вода върху колело със специални водоносни косри (долапи).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОПАШ, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. и диал. Опашка. Едно кученце, което наглеждах в
