лупрозрачен вид при отразена светлина. Сиропите трябва да имат гъста еднородна консистенция, пълна прозрачност, да не опалесцират и да не съдържат утаими частици. М. Киров, ТК, 69. Колоидните разтвори са най-често ненапълно прозрачни и на обикновена светлина опалесцират. Причината за това е разсейването на видимата светлина от колоидните частици. Хим. XI кл, 1965,71.
— От нсм. opaleszieren.
ОПАЛИЯ ж. Диал. 1. Огън, пожар; опала.
2. Пакостница, палавница; опала.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАЛНИК, мн. -ци, м. Остар и диал. Разбойник, проклетник, лош човек. Жал ни е, че нямахме време да разберем отде е дошел и накъде ще повлече мъглите, да иде пак да гори света този опалник. Г, 1863, бр. 10, 75. В това исто време нападна връз нас опалник Иван. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 58;
ОПАЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Палав-ниче, пакостниче, разбойниче. "Червелниче, опалниче, / не черви са, не бружи са, / като курва на пазар. Нар. пес., СбНУ XI, 89.
ОПАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от минерала опал. За качеството и трайния блясък на диамантовите и опа-ловите брошки и пръстени искат писмени гаранции. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Стари евреи изсипваха пред тях [Али и Мидхад] железните си ковчежета... В полумрака на сводовете се запалваха снопове блясъци: диадеми, обкръжени с перли..; опалови огърлици. Ст. Дичев, ЗСII, 255.
2. Който се излъчва от минерала опал; опален. Закачаше на шията си бисерна огърлица, сватбен подарък от княза. Опаловият блясък опари очите на Найдена. В. Генов-ска, СГ, 229.
3. За цвят — който е с млечен, мек матов отенък, като отблясък от опал; опален. Млечният път опасваше небосвода с гигантска ивица от опалова светлина, а около него трепкаха звезди. Д. Димов, Т, 514. Бледо опаловият дим на комините, който на летещи стълбове отива нагоре към небето. Той се възнася като тиха молитва. Ив. Карановски, Разк. I, 77. Една [от морските вълни] е синя като аметист, друга е опалова и нежна, трета е сърдита и навъсена, засенчена от ниските мъхнати облаци. П. Льочев, ПБП, 33. Вечер. Опаловите води на Златна Панега станаха тъмнозелени. А. Каралийчев, СР, 40. Привечер наоколо като че няма нищо друго вече, освен тия посърнали полета със сребърни паяжини, далеч на хоризонта ръждивите гори и това опалово небе, в което се топи всеки звук на есенния ден. К. Константинов, ПЗ, 83.
4. Който е направен от плата опал. Опало-вата гарнитура придава на роклята елегантен вид.
ОПАЛЯ. Вж. опалвам и опалям.
ОПАЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); опаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опалвам. Както огня изгаря храстието и трънито, тъй и благодатта на святаго духа опаля греховното тръне. М. Петров, ПВ (превод),
67. Юрданица чевръсто опаляше фурната. Из тенекиения кюнец се точеше мътносив дим. И. Петров, MB, 6. опалям се, опаля се страд.
ОПАЛЯНЕ ср. Отар. и диал. Отгл. същ. от опалям и от опалям се.
ОПАМЕТЯ. Вж. опаметявам.
ОПАМЕТЯВАМ, -аш, несв.; опаметя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Вразумявам. Който учи децата да четат и да пишат, той не е учител. Който учител покрай това не опамяти детето,.., оня учител не си е изпълнил длъжностите. КН, 1873, кн. , 14. Тогава той прокле славолю-бието си: безполезни покаяния, морето го прогълтна със сичките му богатства. И ангелът рече на Азаела: „Този пример нека тя опамети.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 234. опаметявам се, опаметя се страд. ОПАМЕТЯВАМ СЕ несв.; опаметя се св., непрех. Остар. Вразумявам се, опомням се. Опамети се, человече, не може да бъде щастието в средствата, нити могат те да принесат някоя полза на щастието ти; защо има хиляди человеци, които сичко онова имат, за което ти чезнеш и въздишаш, чи пак са нещастни. Г. Йошев, ЧБ (превод), 135.
ОПАМЕТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от опаметявам и от опаметявам се.
ОПАНДЖАК, мн. -ци, м. Диал. Ямурлук. Без много да се отупва, развявайки расото си, закопчано само на горния край като опанджак, дойде със сламките на гърба. Ст. Даскалов, ВМ, 13. Като се mama премени, /саблята да си запаше, / опанджак да си загръне, / саблята да се не види! Нар. пес., СбНУ XLIV, 170.
О По киша опанджак. Диал. Подигр. Когато вече не е нужно, когато е станало излиш-но; със закъснение.
— От тур. yapincak.
ОПАНДЙЗВАМ, -аш, несв.; опандйзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Вкарвам някого в ареста, затвора; прибирам, арестувам. — Народът се е отдал на веселие и покорство,.., и нищо не предприема в положителен смисъл на законопогазване. А пък да опандизваме хората без закон, то би значело и ние самите да изпаднем в беззаконие..
— Тогава как ще вкараме половината народ в тюрмите, за да го освободим тържествено в деня на Вашата сребърна сватба. Р.