пръстен — едно голямо ръкописно „Я“ с опали в трите краища. М. Кремен, РЯ, 454. Най-често употребяваните в керамиката разновидности на кварца са млечният кварц,.., опалът., и обикновеният речен пясък. В. Пеев, МК, 91. Опалът, халцедонът и кварцът се образуват в полупустинни и пустинни условия на топлия климат. П. Боянов, П, 29.
2. Текст. Тънък, фин, обикн. бял прозрачен плат. Тук има опали, палмерстони за балтони, в сто цвята, от едно качество — су-перекстра. К 5, 1991, бр. 28, 32. Материите са памучни, копринени или синтетични със структури, които подхождат на богатата палитра на цветовете: крепони, опал, муселин,.., панама. ЖД, 1967, кн. 7, 23.
— От санскр. през гр. onàXXioç, лат. opalus, фр. opale.
ОПАЛА ж. Остар. и диал. 1. Огън, пожар; опал, опалия (Н. Геров, РБЯIII).
2. Пакостница, палавница; опалия. Нъ ти, с твоето слабоумие, отхрани една омразница, изгора и опала на света. Ти с какво са надуваш, че си ù майка ли? Не ти си ù ней страшна душманка, защото направи, да я омрази цял свят. Ил. Блъсков, РК, 14.
ОПАЛВАМ, -аш, несв. \ опаля, -иш, мин. св. -их, ce., прех. 1. Обгарям, нагрявам с огън, топлина нещо. Опалих иглата на свещта и опитах да извадя забилият се в петата му трън.
2. Нажежавам много силно, подгрявам предварително с огън, обикн. пещ, фурна и под., за да я подготвя за печене на хляб, ястие. Да опалят булките пещта, да опечет две пещи хляб,.., доде съмне сичко да е готово. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 23. Изкопават най-напред една полегата дупка в земята, която опалват добре с огън, като пещ. После турят вътре телето или агнето например, заедно с кожата му, като замажат отвън добре дупката. 3. Стоянов, ЗБВ II, 106. Па си курбана отреди [Стоян] / и си фурната опали, / курбан във фурна за-лупи. Нар. пес., СбВСтТ, 112.
3. За огън, топлина, лъчи — обгарям, опар-вам, изгарям. А Здравко седеше по ризка на прага.. Слънцето бе опалило до болка голите му ръце. Цв. Ангелов, ЧД, 7. Майката се навежда с мъка към огъня. Жарта опалва бузите й. 3. Сребров, Избр. разк., 130.
4. Прен. Предизвиквам кратковременно остро усещане за горене, парене, жегване. Засили се [вълчицата] да прескочи оградата и падна по гръб. Нещо светна с трясък и опали гърдите й. И. Петров, ЛСГ, 80. Ракията,.., преди да даде наслада, отмъщава с огнена лютивина, иска с всяка своя капка колкото може повече да опали гърлото, преди да услади душата. Т. Харманджиев, КВ, 357. • Обр. Рокличка детето не получи. / Рокля и девойката не взе. / Младостта проплака като ручей / и опали босите нозе. П. Стефанов, Худ. CI, 337.
5. Прен. За чувство, мисъл — въздействам внезапно, изведнъж силно върху някого; бодвам, жегвам. Общи идеали, мечти, надежди и вълнения пълнеха и опалваха милиони душй. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Неиз-питана дотогава печал опали сърцето му. Т. Харманджиев, КЕД, 236.
6. Диал. Причинявам внезапно, изведнъж моментно остро усещане за болка, обикн. чрез силен и рязък удар. Тури юздата на коня, качи му се и го опалвай сегиз-тогиз с бича, та да ти има страха. Хр. Пелитев, ПЕБ, 16. Когато се даваше за пръв път в ръцете му кон да го гледа и кара, той го затваряше в обора и вечерта започваше ненадейно да го опалва с жилав прът по гърба и навсякъде. Т. Харманджиев, КВ, 355-356.
7. Диал. Изстрелвам внезапно с пушка или пищов. — Ей сега ще те кръстя аз тебе, дърт пергишино, като ти опаля два куршума в дългото расо — каза той за изненада на дядо поп, който очакваше да бъде похвален и потупан по рамото. Л. Стоянов, Б, 116. — А бе, байо Панайоте, хайде да убиеме тоя проклети началник и да бягаме в България.. — Аз не мога да търпя, ща да му опаля, па хайде през границата. П. Хитов, МП, 62. опалвам се, опаля се страд.
ОПАЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опалвам и от опалвам се.
ОПАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Опалов (във 2 и 3 знач.). Различаваме 1).. и 2) разсеяно пречупване на светлината през матовите и през млечните (опалните) стъкла — матирани в самата маса. Ив. Аламанчев, ЕО, 11-12.
ОПАЛЕСЦЁНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Физ. Който наподобява разсейваната от опала светлина; матов. Цереброспинална-та течност при пункция изтича под налягане. Тя е бистра или леко опалесцентна. К. Рашков и др., ДБ, 320.
ОПАЛЕСЦЁНТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Физ. Качество на опалесцентен. След известно време клетъчните елементи се утаяват, а над тях постепенно се отделя плазмата, която се характеризира с лека опалесцентност (мътнина) и сивожълте-никав цвят. А. Гюровски, A4, 275.
ОПАЛЕСЦЕНЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Физ. Разсейване на светлината, причинено от малки частици, пръснати в прозрачната среда, което наподобява отблясък на опал. Колоидните разтвори притежават и свойството опалесценция, т. е. в отразена светлина изглеждат мътни. М. Кожухаров и др., АХ, 95.
2. Мед. Наличие на следи от албумин в урината (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От нсм. Opaleszenz.
ОПАЛЕСЦЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. За разтвор — имам мътен, по
