173-174. Скроената веревна лента се тро-посва към полата, като се поставя лицето на лентата към опакото на полата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 93.
3. Прен. Отрицателна, лоша страна, черта на нещо. Но дойде 1913 г. и показа опакото, и погреба нашите младежки обещания. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 361. Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното. Ив. Богданов, СП, 191. Би помислил човек, че опакото на културата тук е в цъфтеж. Б. Несторов, АР, 241—242.
О Опакото на медала. Разг. Лошата, отрицателната страна (част) на нещо. Това е опакото на медала и тука магията на танца обслужва само похотливи и разрушителни страсти. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 264.
ОПАКО нареч. Остар. и диал. Наопаки, обратно; опаки. Дори за бунтове се то мълви. / Понякога тъй опако върви, / че и на мъдрите досада е в лицата. К. Христов, ЧБ, 306.
ОПАКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от обратната, нелицева страна на нещо; опак. Най-често прилаганият ръчен бод е бод пред игла. Работи се отдясно наляво, като се боде с иглата откъм лицевата страна на плата към опаковата с последователни вълнообразни движения на иглата.
H. Афлатарлиева и др., ТГДО, 26. Когато ви се залепи дъвка върху дреха, леко ще я отлепите, ако от опаковата й страна сложите парче лед. ЖД, 1969, кн. 11, 23.
ОПАКОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя на пакет, като завивам, увивам нещо от всички страни в хартия, картон и под.
— Друго ще обичате ли? — питаше го продавачката, като сръчно опаковаше ризата. Ст. Марков, ДБ, 194. Старият бързаше да отиде в телеграфо-пощенската станция, да опакова колети и да пише документи на малограмотните селяни и граждани. Ем. Станев, ИК I и II, 323. На другия ден купих от Кърджали един красив кристален сервиз, опаковах го грижливо и се качих на нощния влак за Пловдив. Л. Станев, ПХ, 12.
— Приготви вода за чая, опаковай сандвичите в пергаментова хартия! Тарас, ТМ, 14.
2. Прен. Разг. Завивам, увивам някого с шалове, завивки и под. много добре, от всички страни, за да не чувства студ. Опаковай детето, че духа силен вятър, опаковам се
I. Страд. от опаковам. II. Възвр. от опаковам във 2 знач. Следобед Петкан Мечков, Караделев и Милев пристигнаха у дома. Покашляхме и покихахме, колкото да се уверим взаимно, че сме наиистина тежко болни, и като се бяхме опаковали в шалове и кърпи, насядахме около масата. И. Петров, ПР, 82.
ОПАКОВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опаковам и от опаковам се.
ОПАКОВАН м. Спец. Човек, чиято работа е да опакова стока или готова продукция.
ОПАКОВАЧКА ж. Спец. Жена опакован. Най-живо е съревнованието сред шивачките, кроячките, опаковачките и гла-дачките от конфекционния цех. ВН, 1962, бр. 3292, 1.^
ОПАКОВКА ж. 1. Увиване, завиване на нещо в хартия, картон и под.; опаковане. Живея с един аржентинец.. И той работи в Ла негра, само че вместо да скубе пуйки, занимава се с опаковка на свински бутове. Б. Шивачев, ПЮА, 81.
2. Материал, който служи за опаковане, за увиване. Пратката бе грижливо завързана в нова бяла кърпа, понеже един такъв разкошен козунак изискваше и съответна опаковка. Б. Райнов, ТП, 78.
3. Дребна промишлена стока от даден вид, увита, пакетирана фабрично. При по-големи партиди сирене проба се взема най-малко от три опаковки. Н. Димов и др., ТМ, 157. Дайте ми две опаковки аналгин.
ОПАКОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който служи за опаковане. Кайря-ков постоя прав, после разви пакета, който носеше, и извади из зелената опаковъч-на хартия голям и весел букет от червени карамфили. А. Гуляшки, СВ, 231.
2. Който се отнася до опаковане, опаковка. Опаковъчен цех. Опаковъчни машини. Опа-ковъчно отделение.
ОПАКОМ нареч. Остар. Наопаки, нао-братно. Полъхне ветрец тих и тъмно сшу-моли / градинските листа и нейде се отвее, / залюшнал и така сама да се люлее / оставил вейка тук, а татък някой лист / извърнал опаком безмълвен и лучист / на ме-сечинката да трепка и се мята. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 53. Бог понякогаж послушваше молбата ми; но често пишех сее опаком,.., тогава учителката ся оплакваше на майка ми и мя затваряха в дома. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 256-257.
ОПАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, прил. Разг. Опак. — Мале, аз не ща да ся оправям пред тебе,.., благослови мя, че аз отхождам при войската си. — Ох, Святославе, рече Олга, много си опакъв. Е. Мутева, РБЦ (превод), 135. Все нещо ще измисли диво, опакво, ама обично дете.
ОПАЛ м. Диал. Огън, пожар, изгаряне; опала.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПАЛ м. 1. Геол. Прозрачен минерал, скъпоценен камък с млечен цвят с жълти, зелени или червени отблясъци, употребяван за изработка на бижута. През целия септември завоевателката е непрестанно с Яворов. Той носи подарения му от нея златен
