3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зара̀д. Вж. заради; осемдесѐ. Вж. осемдесет; сѐки. Вж. всеки.
4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: така̀ва. Вж. такъв; онѐзи. Вж. онзи.
5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: нѐго. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.
V. Омоними
В Речника на българския език са представени следните видове омоними:
1. От различен етимологичен произход: А. Непроизводни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — вѝя1 и вѝя2; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — ва̀дя1, ’изкарвам’ и ва̀дя2 ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас1 (ит.) ’нисък мъжки глас’ и бас2 (тур.) ’облог’; спор1 ’изобилие, родитба’ и спор2 (рус.) ’дискусия’. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): дотѝчам1 несв. (от тека) и дотѝчам2 св. (от тичам); второкла̀сен1 (от класа) и второкла̀сен2, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен1 и спорен2 (от спор1 и спор2).
2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: ба̀вя1 ’забавям’ и ба̀вя2 ’гледам, занимавам (дете)’; ша̀рка1 ’багра’ и ша̀рка2 ’вид болест’; кру̀шка1 ’умал. от круша’ и кру̀шка2 ’осветително тяло ’; да1 частица и да2 съюз.
3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град1, град2. При частичните омоними, както и при граматичните* омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ̀т, бита̀, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра̀тски, -а, -о, мн. -и, прил. и бра̀тски. Нареч. от прил. братски.
VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къ̀ща, вървя̀, ба̀вно, пъ̀рви. Едносричните думи,
