представките и първите и вторите съставни части на сложни думи се дават без ударение. Две ударения се поставят на думи и форми с неустановено единно ударение: че`ло`, ви`но`.
2. След заглавната дума следват граматичните форми — изписани изцяло или съкратено.
3. След формите следва лексико-граматична бележка, която определя каква част на речта е заглавната дума. Лексико-граматичната категория съществително се посочва чрез бележката за род (м., ж., ср.), а лексико-граматичната категория глагол — чрез бележката за вид (несв. или св.).
4. След отбелязване на лексико-граматичната категория се поставят бележките за стилистична квалификация на думата (книж., поет., нар.-поет. и др.), бележките за терминологичния характер на думата (хим., биол., спец. и под.), за историческа перспектива (остар., нов., истор.), за диалектна или жаргонна принадлежност, както и за честота на употребата (рядко) и др.
5. Непосредствено след тези бележки на реда на заглавната дума следва тълкуването. При многозначните думи (с изключение на основното значение) значенията се дават на нов ред без абзац. Те се отбелязват с арабска цифра. В някои случаи, предимно при служебни думи, се използват римски цифри, напр.: а съюз. I. За съпоставяне… II. За противопоставяне…, а също и букви а), б), напр. къ`сно… 3. Само степенувано. а) В сравнителна степен… б) В превъзходна степен… Не се поставят на нов ред нюансите в значението на думите (след знак //) и образните, синтактично ограничените и др. употреби, които се дават след знак •.
В края на дефинициите при книжовните названия за растения и животни се изписва и латинското им име.
6. Граматични или стилистични особености, характерни само за отделно значение или нюанс, се отбелязват след цифрата на съответното значение или знака за нюанса.
7. След дефиницията на значението следват примери от литературата или авторски словосъчетания, които илюстрират употребата на значението (думата).
8. При глаголите след значенията (и примерите) се поставя формата за страдателен залог, ако глаголът има такава форма, както и съответната възвратна или взаимна форма. В преработеното ново издание се посочват и възвратните и взаимните форми, образувани с частица си (давам си, бера си).
9. В края на статията на нов ред без абзац след знака ◇ се дават сложните термини и някои сложни названия, фразеологичните единици, сложните лексико-граматични единици (съюзи, предлози и др.).
10. Подзаглавната дума се изписва на нов ред без абзац с шрифта на заглавната дума след нейното последно значение или след формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, ако има такива форми.
11. Статиите на някои лексикални единици завършват със справочен отдел. В него се дават обикновено кратки сведения за произхода на заглавната дума (ако е чужда), отбелязват се някои нейни диалектни или остарели
