АВЕНЮ̀, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— Фр. avenue.
АВЀР м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.
— От араб. през тур. havari ’привърженик’.
АВЀРИН, мн. авѐри, м. Простонар. Авер.
АВЀРС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.
— От лат. adversus ’гърбом’ през фр. avers.
АВЀРСИЯ ж. Литер. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
— От лат. aversio ’отклоняване’.
АВЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.
АВЀРСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.
АВИА̀ТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.
2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.
АВИА̀ТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
АВИА̀ТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП I, 31.
— От фр. aviateur.
АВИА̀ТОРКА ж. Жена авиатор.
АВИА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.
АВИА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.
АВИАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.
АВИА̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн.* 12, 184.
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.
3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.* 1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъчна авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.
— От фр. aviation.
АВЍЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.
АВЍЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.
АВИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.
— От фр. aviser.
АВИЗЍРАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.
АВЍЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
