се виждат тенекии батумска газ, бали френски гьон. К. Константинов, ППГ, 54. Защото няма друго средство и надежда за събиранието на гореказаните ми пари, искам да ся сиквестира потребното количество от балите му с памучена прежда. С. Попов и др., ТБП, 55.
— Ит. balla през гр. μπάλλα (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, с. 223).
БАЛАБА`Н м. Диал. 1. Едър и дебел човек.
2. Прен. Щедър човек.
— Тур. balaban.* — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛА`ДА ж. 1. Литер. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е „Клепалото бие“.
2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.
— От фр. ballade. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
БАЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Литер. Муз. Прил. от балада. Баладен сюжет. Баладен мотив.
БАЛАДИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,… този възторг от баладичното и наивно народно творчество, .. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Баладична музика. Баладична поема.
2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков „Среднощен конгрес“ .. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,* 164. Баладичен стил. Баладичен тон.
БАЛАДИ`ЧНО. Нареч. от баладичен. Къде да ме съзреше отдалече Лаура, да ми подаде ръка и двамцата да си потънем и умрем баладично. Р. Ралин, ВМ, 16.
БАЛАЛА`ЙКА ж. Триструнен руски народен музикален инструмент с триъгълна форма на корпуса.
— Рус. балалайка.
БА`ЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.
— От циг. balamo.
БА`ЛАМКА ж. Рядко. Разг. Жена балама.
БАЛАМО`САМ. Вж. баламосвам.
БАЛАМО`СВАМ, -аш, несв.; баламо`сам, -аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе, .., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. „Мазник!“ — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд.
БАЛАМО`СВАМ СЕ несв.; баламо`сам се св., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.
2. Баламосвам някого.
БАЛАМО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от баламосвам и от баламосвам се.
БА`ЛАМСКАТА нареч. Разг. Баламски. — Един от нашите е бегал… Спипали са го .. — Спипали са го, защото е рекъл баламската да се изниже в един параход. Б. Болгар, Б, 347.
БА`ЛАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на балама; наивен, глупав. Баламска постъпка. Баламски работи.
БА`ЛАМСКИ. Разг. Нареч. от прил. баламски; наивно, глупаво, необмислено, баламската. Постъпва баламски.
БАЛАМУ`РНИК, мн. -ци, м. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
БАЛАМУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Пренебр. Присъщ, свойствен на баламурник; глупашки, баламски. Баламурска постъпка.
БАЛАМУ`РСКИ. Жарг. Пренебр. Нареч. от прил. баламурски; глупаво, глупашки, баламски. Шефът изпрати Македон на разузнаване. Ако наистина не го считаха вече за достоен ловец, защо баламурски да му печата новелката и да бере неприятности? И. Велчев, КЕЛ I, 37.
БАЛАМУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Жарг. Пренебр. Дете баламурник; глупаче.
БА`ЛАМЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от балама. При всеки неуспех на другите той подигравателно подвикваше: — Ха така, баламчета! П. Здравков, НД, 20.
БА`ЛАН, прил. неизм., Диал. Важен, значителен, авторитетен. Балан човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛА`НС м. 1. Финанс. Окончателна
