БАКЪРЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който има златисточервения цвят на мед. Трети премина по парапета Наско, .. — Той мина не по-зле от Пешо и леко скочи на земята. Кръглото му, бакъреночервено лице светеше от удоволствие. П. Вежинов, СО, 60. Рибарят подаде ръка .. Лицето му, .., окръжено от редки бакъреночервени коси, грейна от приветлива усмивка. Д. Добревски,* БКН, 9-10. Бакъреночервените листа на ябълките се стелеха край мен и прошумяваха като кратки въздишки и на мен ми се струваше, че дърветата плачат. Ив. Венков, ХКН, 13-14.
БАКЪРЛЪ`К, мн. няма. м. Диал. Събир. Бакър (в 3 знач.). Хората слушаха думите на партийния секретар, но като че мъчно се убеждаваха, .. Как тъй — дай си бакърлъка? .. — Ами ако излезе празна приказка думата на Ризата? За електриката, де! Б. Несторов, СР, 82-83.
— Тур. bakırlık.
БАКЪ`РНИК м. Диал. Поставка за медни домашни съдове. Баба Софийка постла одъра и приготви пружинения креват в голямата стая .., дето се помещаваха и .. бакърникът, стомникът, дрешникът. Д. Вълев, З, 107. Стъпах на стомника, та се захванах с едната си ръка за един чеп, който беше побит на бакърника, за да окачат на него дисаги или торбички. М. Кънчев, В, 75.
БАКЪ`РНИЦА ж. Диал. Място, където се закачват котлите; бакрачник.
БАКЪРО`САМ. Вж. бакъросвам.
БАКЪРО`СВАМ, -аш, несв.; бакъро`сам, -аш, св., прех. Разг. Покривам с бакър, с мед. Бакъросвам метални съдове, бакъросвам се, бакъросам се страд.
БАКЪРО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бакъросвам и от бакъросвам се. Бакъросване на метални предмети.
БАКЪ`РЧЕ, -мн. -та, ср. Диал. Умал. от бакър (във 2 знач.); котле, менче. Когато по-късно Тиха влезе и за трети или четвърти път внесе пълно бакърче с вино, .., тя завари старците, .., весели и пийнали. Й. Йовков, СЛ, 170. Пък и нали е сватба — всеки ще донесе по нещо, .. Кой тенджера, кой саханче, друг бакърче. П. Росен, ВПШ, 161. Той се завъртя около нея, подаде й едно дръвце, друго. После, без да му кажат, грабна две бакърчета и излезе да налее вода. Б. Несторов, АР, 267. Сестро Дилянке, Дилянке, / де земи бяло бакърче, / увляз вов темни зимници, / наточи шпирта ракия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 147.
БАКЪРЯ`САМ. Вж. бакърясвам.
БАКЪРЯ`СВАМ, -аш, несв.; бакъря`сам, -аш, св., непрех. Разг. 1. За некалайдисан бакърен, меден съд — покривам се с тънка, отровна зеленикава корица от меден окис; котлясвам.
2. За хранителни продукти — развалям се и ставам отровен поради престояване в некалайдисан бакърен, меден съд; котлясвам. Яденето е бакърясало.
БАКЪРЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бакърясвам; котлясване.
БАЛ1, ба`лът, ба`ла, мн. ба`лове, след числ. ба`ла, м. Голяма вечерна танцова забава. Тя [Катя] посещаваше всички балове и чайове, винаги изрядно облечена, но в себе си чужда и отегчена. М. Грубешлиева, ПП, 15. Организирах бал с маски, няколко танцови вечери и една голяма екскурзия до близкия манастир. П. Незнакомов, СНП, 18. В едната си ръка тя държала билет за бал (събор за увеселение с игри). Ч, 1871, бр. 24, 777. Французойката завежда дъщеря си на бал, на хоро, .., а немкинята около готварницата. Г, 1863, бр. 10, 80.
— От гр. βαλλίξω ’танцувам’ през лат. и фр. Ьа1 или нем. ball. — в. Гайда, 1863, бр. 10, 80.
БАЛ2, ба`лът, ба`ла, мн. ба`лове, след числ. ба`ла, м. 1. Само ед. Цифрова оценка, представляваща сбор от успеха на изпитните предмети при конкурс, състезание и под. С цървулки и абичка, в студена стая, ето как е свършил. После — изпитът във военното училище; и тук най-висок бал. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 355.* Кандидатите във висшите учебни заведения се приемат по бал. △ Той има нисък бал.
2. Остар. Цифрова оценка на успеха при изпит и др.; бележка. Предала се цяла на науките си и ми се хвали, че й турят добри балове. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Тома Каранджулов е бил неуравновесена личност… Липсата на умствени способности той още на студентската скамейка наваксвал със заплашвание на всеки преподавател, който се осмелявал да му пише слаб бал. Бълг., 1902, бр. 453, 3.
3. Спец. Условна единица за количествени и качествени оценки и характеристики на природни явления (сила на вятър, на земетресение, на вълнение на водна повърхност и др.). Преди малко някакъв рибар ни каза, че вълнението е към седем бала и че вятърът счупил мачтата на рибарската му лодка. П. Вежинов, ДМ, 3. В епицентъра земетресението достигна 5 бала. △ Вятърът беше слаб, имаше само два бала.
— Фр. balle ’топка за гласуване’ през рус. балл.
БА`ЛА ж. Голям и здраво стегнат вързоп с някакви материали, дрехи и др.; денк. Носачите се прегъваха под пълните чували с ориз или големите пухкави бали памук, докаран от бреговете на Нил. Д. Спространов, С, 86. А покрай нас минават старци, деца с мулета, натоварени с дърва и бали сено. Н. Стефанова, РП, 139. В полумрака на дълбоките усойни магазини-складове, ..,
