потъмнял бакър. Ал. Бабек, МЕ, 113. Той е стегнат, .., лицето му загоряло, здраво и червено като кован бакър. Й. Йовков, Разк. I, 97.
2. Диал. Голям меден съд за вода с широко устие и подвижна дръжка; котел, медник. На огнището нещо вреше в бакъра. Л. Александрова, ИЕЩ, 26З. Беше вече пладне и около блесналата на слънцето водна струя стояха няколко млади жени и моми. Тихо си приказваха, докато се пълнеха бакърите им. Б. Несторов, СР, 20. Небето потъмнява, бащите са се върнали от работа, майките стъкват набърже огъня да приготвят вечерята, звънтят бакъри по чешмите на двора. Л. Галина, Л, 20. Либе ле, Доди, либе ле, / не ми минавай през двори, / не дрънкай бели бакъри, / не задавай ми каъри. Нар. пес., СбНУ XLVI, 241. Кога има ракия на казан в двора, то е добро, но ако немат него, може и в голям ператен бакър.З.* Княжески, ПРШ (превод), 95.
3. Само ед. Събир. Диал. Медни домашни съдове изобщо (котли, тенджери, тигани и др.). Баща му обесиха в румънския затвор Дофтана. Беше вдигнал секира да съсече кралския секретар-бирник, когато той описваше бакъра му за неизплатени данъци. А. Гуляшки, МТС, 148. Къщата му е пълна с всичко: и бакър си има повечко, и постилки нови си направи. Т. Влайков, Съч. I, 129. До него [тютюна] ся намираше и бакъра, т.е. разни цариградски бакърени съдове, като тенджери, сахани, ибрици, лиени [легени], всякакъв вид тави и др. бакърени работи. Лет., 1874, 240. Изкопаха много малко, / изкопаха десет кола, / полни, полни се` със стока, / хем халища, хем си бакър, / па най-сетнук котел пари, / до шест оки се` жълтици. Нар. пес., СбНУ XV, 42.
— Тур. bakır.
БАКЪРДЖИ`ЙНИЦА ж. Разг. Работилница за бакърени, медни съдове. Обикновено сутрин се събуждах от веселата и безгрижна песен на ластовичките под стряхата, примесена с тежките металически удари на чуковете в бакърджийницата. П. Михайлов, ПЗ, 5. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.
БАКЪРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бакърджия; медникарски. Бакърджийски занаят. Бакърджийски дюкян. Бакърджийска стока. Бакърджийски чукове.
БАКЪРДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занаят и поминък на бакърджия; медникарство, казанджийство. Оставаха още няколко занаята, които поне засега не се бояха от унищожение .., кожарство, бакърджийство и др. К. Константинов, ППГ, 29.
БАКЪРДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Умал. от бакърджия; млад бакърджия. Съветваха баща й и майка й да я венчеят за Рачка Лилов, бакърджийчето. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134.
2. Чирак при бакърджия.
БАКЪРДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бакърджийство. — Брей, беки такъв бил той [момъкът]? Гледам, че .. с батя Теня Митев много се водят. — Водят се зер. Може някогаж да е бил я чирак на батя ти Теня, кога правеше бакарджилък. К. Минчев, В, 268.
— Тур. bakırcilık.
БАКЪРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който произвежда или търгува с бакърени, медни изделия; казанджия. Тук Марин бакърджията очуква нов ракиен казан. Д. Немиров, Б, 5. Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакърджии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал. Ем. Станев, ИК III и IV, 300. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
— От тур. bakırcı.
БАКЪ`РЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. 1. Който е направен от бакър или в състава на който има бакър; меден. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки. П. Вежинов, BP, 66. Още за дядото на хаджи Серафим се разказваше — .. — че имал цяла каца с жълтици, а сребърните и бакърените си пари мерил с кантар. Д. Талев, ЖС, 54. А после полека улови в ръка продълговатия меден пестник на викалото, изковано от потъмняла бакърена сплав. П. Константинов, ПИГ, 118. Наклади ясни огньове, / закачи котли бакърни, / па загрей вода дуновска. Нар. пес., СбНУ XLI, 404. На лявата стена огнище .., настрана до него закачени бакърени котли. Й. Йовков, Б, 7. Бакърена тенджера. Бакърен сахан. Бакърен поднос. Бакърена тел. Бакърен пръстен. Бакърена руда.
2. Предназначен за добиване на бакър или за изработване на изделия от бакър. Бакърена мина. Бакърена фабрика.
3. Прен. Който има цвят на бакър, на мед; жълточервен, бронзовочервен. От това вълмо жълта козина гледаше бакърено обгоряло лице с разрошени мустаци. Ел. Пелин, Съч. IV, 36. Когато едната кладня изгоря и стана черна, небето потъмня, от единия край облаците бяха бакърени. Д. Габе, Н, 56. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас, кацнало до дънера му. А. Каралийчев, В, 50.
БАКЪ`РЕНО. Рядко. Нареч. от бакърен (в 3 знач.); с цвят на бакър, мед, медно. Над равнината плисна здрач, но житата продължаваха бакърено да блестят. Ст. Марков, ДБ, 254.
