БАКТЕРИЦИДИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат, който притежава бактерицидни свойства.
БАКТЕРИЦИ`ДНО. Биол. Нареч. от бактерициден. Това лекарство действа бактерицидно.
БАКТЕРИЦИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Биол. Свойство на бактерициден. Бактерицидността на морковите се обяснява със съдържащото се в тях етерично масло, което се намира в корените, листата и семената. П. Даскалов и др., ТК, 31.
БАКТЕ`РИЯ ж. Обикн. мн. Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’.
БАКТИ`САМ. Вж. бактисвам.
БАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бакти`сам, -аш и бакти`ша, -еш, мин. св. бакти`сах, прич. мин. св. деят. бакти`сал, св., непрех. Простонар. Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. — Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бактисал съм от тях. М. Марчевски, ТС, 87. — Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем. Г. Стоев, ЦЗ, 30. — Бактисах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека.. З. Стоянов, ЗБВ 1, 47.
БАКТИ`СВА МИ несв.; бакти`са ми и бакти`ше ми св. непрех. Бактисвам.
— От тур. bıkmak.
БАКТИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от бактисвам и от бактисва ми; дотягане, омръзване.
БАКТИ`ША. Вж. бактисвам.
БАКУНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Анархистично течение, според което чрез въстание начело с интелигенцията, лумпенпролетариата и селските маси трябва да се ликвидира държавата и изравнят класите (по името на неговия идеолог И. А. Бакунин).
— От рус. собств.
БА`КХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Антична, гръцка или латинска, стихотворна стъпка, която се състои от една кратка и две дълги срички (‿ — —).
— Ог гр. βακχεῖος.
БАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до бакхий или е съставен от бакхий. Бакхическа стъпка. Бакхически стих.
БА`КХУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с Бакхус (древноримски и древногръцки бог на виното, лозарството и веселието). Бакхусови празненства.
◇ Бакхусов дар. Книж. Вино.
Бакхусов храм. Книж. Място, където се пирува, гуляе.
— От гр. собств.
БАКШИ`Ш м. Простонар. 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта. К. Калчев, СТ, 129.
2. Остар. и диал. Подарък, дар. — Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много. Ив. Карановски, Разк. I, 153. Един от кехаите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци. З.* Стоянов, ЗБВ I, 34. — Земи, куме, този емиш, и раздай го на децата*, бакшиш от кръстника им. Ил. Блъсков, ПБ, 67. — Кумове стари сватове, / я доведете булката, / та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да й дам. Нар. пес., СбВСт, 458.
3. Диал. Награда. Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе — / девет товара със злато, / десети с бяла магнита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 18-19. — Ей фала ти, едренскийо паша, / я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 425.
— От перс. през тур. bahşiş.
БА`КЩАГ, мн. -зи, м. Мор. 1. Курс на платноход по отношение на вятъра. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. После тя преминава на курс бакщаг. Сега яхтата има най-голям ход, но и започва да рее. П. Льочев, ПБП, 22.
2. Корабно въже за закрепване на мачти, комини и др. в определено положение.
— Нем. Backstag.
БАКЪ`Р м. 1. Само ед. Простонар. Мед2. Калфите на Бабулевци, .. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773-774. Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от
