2. Като същ. баковото ср. Простонар. Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. — Тоя пък тръгнал по гащи. С такива голи крака, баковото, воловар не се става. Ще си одереш кожата, докато изкараш стоката от шумака! П. Здравков, НД, 128.
БА`КПУЛВЕР м. Готв. Праховидно вещество, смес от натриев бикарбонат и слаби киселини или кисели соли, което се използва в сладкарството за бухване на тестото.
— Нем. Backpulver.
БАКРА`Ч м. Диал. 1. Меден котел; медник. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица. Ц. Церковски, Съч. I, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.
— Тур. bakraç.
БАКРА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бакрач; малък бакрач, котле, менче. На печката къкреше черното бакраче. Ст. Даскалов, СЛ, 460. Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко. К. Калчев, ЖП, 142.
БАКРА`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където се държат бакрачи; бакърница. Отде ми го бог помогна: / Педа челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са. Нар. пес., СбГЯ, 138.
БАКТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до бактерия, който е свързан с бактерия; бактериен, бактериологичен, бактериологически. Бактериална плазма. Бактериална флора. Бактериална култура. Бактериална ферментация. Бактериални торове.
2. Който се причинява от бактерии. Бактериална инфекция.
БАКТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от бактерия; бактериален. Бактерийно заболяване. Бактерийна отрова.
БАКТЕ`РИЙ, -ият, -ия, мн, -ии, м. Остар. Бактерия. Дизентериен бактерий.
БАКТЕРИО`ЗА ж. Биол. Болест по растенията, която се предизвиква от проникването в тях през дихателните им устица или чрез ранички на фитопатогенни бактерии.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + -оза.
БАКТЕРИОЛИ`ЗА ж. Биол. Разрушаване, стопяване на бактерии, обикн. под действието на специфични противотела.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + λύσις ’разтваряне’.
БАКТЕРИОЛИЗИ`НИ мн. Биол. Специфични противотела, които се образуват след преболедуване от заразна болест или изкуствено след вкарване на бактерии в организма и имат свойството да стопяват проникналите в него бактерии.
БАКТЕРИОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по бактериология.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до бактериология; бактериологически, бактериоложки. Бактериологично изследване на почвата. Бактериологичен институт.
2. Който е свързан с използване на бактерии, обикн. за унищожителна цел; бактериален, бактериологически. Бактериологична война. Бактериологично оръжие. Бактериологична бомба.
БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен.
БАКТЕРИОЛО`ГИЯ ж. Дял от микробиологията, в който се изучават бактериите.
БАКТЕРИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен (в 1 знач.).
БАКТЕРИОСТА`ЗА ж. Биол. Спиране или забавяне размножението на бактериите под влияние на неблагоприятни условия, създадени от външни фактори, като температура, антисептични средства, антибиотици, сулфонамидни препарати и др.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + στάσις ’спиране’.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЦИ мн. Апт. Лекарства, които спират или забавят размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който спира или забавя размножението на бактериите.
БАКТЕРИОСТАТИ`ЧНО. Биол. Нареч. от бактериостатичен. Антибиотиците действат бактериостатично.
БАКТЕРИОФА`Г, мн. -и, м. Биол. Специфично ултрамикроскопично вирусно образувание, което притежава всички свойства на вирусите и има способността да разлага бактериите и актиномицетите.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + φάγω ’ям’.
БАКТЕРИЦИ`Д м. Хим. Органично или неорганично химическо вещество, което има бактерицидни свойства.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.
БАКТЕРИЦИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Биол. Който има способността да убива бактериите. Тъй като вимето, .., има добре изразени бактерицидни свойства, развитието на попадналите в него бактерии е значително ограничено. Ив. Златев и др., МЗ, 15. Бактерицидни вещества. Бактерицидно действие. Бактерицидна лампа.
— От гр. βακτηρία ’пръчица’ + лат. caedo ’убивам’.
