БАКЕЛИТИЗА`ТОР м. Техн. Полимеризационна камера, в която се извършва термична обработка на пластмасови изделия, за да станат твърди.
БАКЕЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитен. Двете момчета извадиха бял хляб, струпаха върху вестник разни бакелитови и алуминиеви кутии и пакетчета. П. Стъпов, ГОВ, 178. Бакелитови изделия.
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитен. Бакелитова смола. Бакелитов цех.
БАКЕМБА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Бакенбарден. При стригането на бакембардните страни краищата на ножиците са обърнати нагоре, т.е. към ухото. Г. Георгиев и др., ФПБ, 177.
БАКЕМБА`РДИ само мн. Бакенбарди. Долната част на лицето му бе прясно избръсната, така че черната ивица на бакембардите и мустаците ясно се открояваше. Ст. Дичев, ЗС I, 129. Бакембардите му бяха дълги и разчесани, изострената брадичка гладко избръсната, а черните мустаци, тънко засукани накрай, почти се сливаха с бакембардите. В. Геновска, СГ, 7.
БАКЕНБА`РДЕН, -дна, -дно, мн, -дни, прил. Който се отнася до бакенбарди; бакембарден.
БАКЕНБА`РДИ само мн. Част от брадата от слепоочието надолу покрай ушите обикн. при обръсната долна част на лицето; бакембарди. С бакенбардите си, с позите и жестовете си, с цялата си оригинална фигура той приличаше на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Той [Андон] тръгнал със схванати крака към улицата. Вървял косо и племенницата виждала само лявото му ухо и левия черен бакенбард. Д. Вълев, Ж, 102.
— От нем. Backenbart.
БАКИ`И, мн., ед. (рядко) баки`я, ж. Простонар. 1. Остатък от дълг; недобор. А в дюкяна с избит катанец седяха старите джелепи и кадията от Осман пазар. Пишеха дълговете на умрелия. Така Стойко сам не забеляза как го натовариха с чичовите му бакии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 19-20. Събирам си бакиите.
2. Разш. Изоставени, несвършени работи. Сега се чудя как да оправим бакиите ви, за да има мир и вие да сте добре. К. Калчев, СТ II, 177. — Ти оправи твойте си бакии, пък сетне оправяй хората. И. Петров, НЛ, 209.
— От тур. bakiye.
БАКЛА`, мн. няма, ж. 1. Едногодишно* културно зеленчуково и фуражно растение от семейство бобови с бели, пеперудовидни цветове и плод заоблена шушулка, пълна със зърна; черен боб, червен боб. Vicia faba. В голямата градина, зад къщата, стопаните са посадили лук, чесън, бакла и картофи. А. Каралийчев, НЗ, 209. Той седеше на прага на колибата и се заглеждаше в пчелите, които кацаха по белите цветчета-пеперудки на баклата. Зл. Чолакова, БК, 84.
2. Плодът на това растение. Помни да искаш да ти наберат и няколко шепи зелена бакла. Ц. Гинчев, ГК, 52. // Ястие от този плод. Готвя бакла. Не обичам бакла.
— Тур. bakla.
БАКЛАВА` ж. 1. Вид силно подсладен със захарен сироп сладкиш от тънко разточени тестени кори, поставени една върху друга, със счукани орехи между тях, обикн. нарязан на ромбовидни или триъгълни парчета. Руменова сложи тепсията на една масичка и я откри: показа се майсторски приготвена тънкокора, многокора баклава, напоена с шербет. Д. Талев, ПК, 421. Кумицата и двете моми се облещили от учудване. Какво нямало на софрата: баници, баклави, печено прасенце, бял хляб. Елин Пелин, СбХ, 30. Още през октомври започваше [баба ми] да ни подканя да й намерим орехи за баклавата, която тя щеше да точи за Коледа. Г. Данаилов, ДС, 228.
2. Парче от такъв сладкиш. Гостите си вземат по едно шекерче, баклава, ако има, от агнето, ако е останало, а вино и ракия отказват, тютюн не пият — така бе наредил Лазар Глаушев. Д. Талев, ЖС, 415. — На тия твои хора, .., като благоволят да ни посетят, трябва да поведем децата из училището, .., да им сложим и по една баклава. Ив. Вазов, Съч. ХХIII*, 197.
— Тур. baklava.
БАКЛАВИ`ЧКА ж. 1. Умал. от баклава.
2. Обикн. мн. с предл. на. Ромбовидна форма, която се използва при ушиване на юрган, пелени и различни подплатени дрехи.
БАКЛИ`Я ж. Диал. Бъкел, бъклица. — Я земи, моме Гроздено, / я земи, каже, баклия, / та слезни ладни мазета / да си наточиш ракия! Нар. пес., СбНУ XLIII, 365.
БА`КНА. Вж. баквам.
БА`КО, -то, мн. -вци, м. 1. Простонар. Обръщение към някого, обикн. по-стар, за изразяване на иронично или покровителствено отношение. Тоя изедник, тоя изедник. И сега ли ще му създава ядове… — Ехей, бако, имаш много здраве — рече си Алекси. — Това не ти е в миналото. Кр. Григоров, Н, 30-31. — Моряк, казват, да си на този свят — иронично се извисява друг глас. — Свят сме виждали! Ела, бе бако, ти да видиш тоя свят, та да ти окапят очите. Б. Трайков, ВО, 61.
2. Диал. Бате, байко.
БА`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. Който се отнася до бако (във 2 знач.).
