стоки се съхраняват в светли, сухи, добре вентилирани помещения върху скари, подигнати на 20 см от пода, или върху етажерки. М. Гаврилова и др., TПX I и II, 57. Магазинът беше голям, с три отделения — месарско, зеленчуково и бакалско. Г. Райчев, ЗК, 157.
3. Който се отнася до бакалница. Ангелинка разглеждаше кутиите с бонбони в една замърсена бакалска витрина. П. Спасов, ХлХ, 125.
◇ Бакалски сметки. Разг. Дребнави сметки.
Бакалски тефтер. Разг. Лошо поддържана, изцапана, нечиста тетрадка и под. с безредни, разбъркани, неподредени записки.
БАКА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Занятие, поминък на бакалин.
БАКАЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Търгувам с бакалски стоки.
БАКАЛУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от бакалувам.
БАКА`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бакалин; млад бакалин. Край мене минава Иван — бакалчето от нашата улица. Д. Немиров, КБМ, кн. I, 156. Ленка за вода отива / със кобиличка на рамо, / покрай бакалче минува. Нар. пес., СбНУ XLVI, 227.
2. Дребен търговец на бакалски стоки. Малките търговчета и бакалчета разпродаваха с убити цени стоката си. Ив. Вазов, Съч. VII, 163.
БАКАЛЪ`М частица. Простонар. Обикн. в съчет. с частиците: ха, хайде, де — за подкана към действие; да видим. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, .., и да ги наредя в 2-3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Ха, бакалъм!“ Ал. Константинов, БГ, 112. — Вие какво зяпате? Скоро печени бекаси, .., пуйки, торти, носете всичко тука! Хайде бакалъм — сега ми е паднало! ВН, 1958, бр. 2036, 4.
— Тур. bakalım.
БА`КАМ, -аш, несв., прех. Диал. Целувам; бацам1. Бакай кунка. Н. Геров, РБЯ I, 22. бакам се страд. и взаим.
БА`КАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бакам и от бакам се; целуване, бацане1.
БАКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Дежурен войник, който разнася храната с баки и се грижи за нейното разпределение. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаците на всекиго по пълен гребач чай, а след това раздадоха и по парче кашкавал. Кл. Цачев, В, 252. А батарейният командир говореше на Петър сериозно, сякаш нищо не бе се случило, .., деликатно му възлагаше отговорни работи, като го изключваше от неприятните за войниците* наряди — бакар, метач, дневален. В. Ченков, ПС, 97. Почти бяха забравили, че е време за вечеря. Бакарите бяха донесли чорбата. П. Вежинов, ЗЧР, 124.
БАКАРА` ж. Вид хазартна игра с две колоди от по 52 карти, при която едно лице играе срещу останалите играчи. Какво са парите? Вятър! Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер, и туй то! Д. Немиров, В, 73. Поразсъждаваха, .. за начина, по който може най-добре да се убие времето в игралните клубове; изказаха се предпочитания към бриджа или бакарата. П. Спасов, ХлХ, 33.
— Фр. baccara.
БАКА`РЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бакаря и от бакаря се; уважение, зачитане.
БАКА`РЯ, -иш, мин. св. -и`х, несв., прех. Простонар. Обикн. с отриц. не. Тача, уважавам, зачитам. — А мед? — запита Лило и се помъчи да начумери чело, божем забравила го е, де! Не го бакари за човек, като другите! М. Георгиев, Избр. разк., 82. бакаря се страд.
— От тур. bakmak ’грижа се, гледам’.
БА`КВАМ, -аш, несв.; ба`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Бакам веднъж или няколко пъти; бацвам1. Влегол в порта, го пречекала жената му со керка му, та му се поклонила до земи керка му спроти адето и посегнала да го бакне во образ и после ръка. Нар. прик., СбНУ XIV, 127. баквам се, бакна се страд. и взаим.
БА`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баквам и от баквам се; бацване1.
БА`КЕ, -то , мн. няма, м. Диал. Бако. Отидоха в дюкяна на Калчо, седнаха, отвориха тефтера, взеха да събират. Изведнъж Кото се усъмни нещо: — На тая дата не съм взимал месо, баке. Т. Харманджиев, KB, 477. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? Аз ли ви търся, баке? В. Нешков, Н II, 97.
БАКЕЛИ`Т, мн. няма, м. Спец. Неразтворима, неразтопима и с добри електроизолационни свойства пластмаса, която има голямо приложение в електропромишлеността. „Дине, стаята мирише на бакелит, идвай по-скоро, може да е на пожар!“ Д. Бегунов, ЧОД, 13.
— Нем. от собств.
БАКЕЛИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е направен от бакелит или съдържа бакелит; бакелитов. Нареждаха вкусните ястия върху леки бакелитени табли и сами ги отнасяха към масите. Ал. Бабек, МЕ, 108. Бакелитена дръжка. Бакелитен бушон. Бакелитна кутия.
2. Който е свързан, който се отнася до изработката на предмети от бакелит; бакелитов. Бакелитно отделение в цех.
