и войникът с тържествена походка донесе една бака, напълнена с картофи. Н. Кирилов, ПД, 52. Отделиха ги от другите войници. Подадоха на всекиго по една алуминиева чиния и парче хляб. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват .. чай. Кл. Цачев, В, 252.
2. Количеството храна и др., което се вмества в такъв съд. Чаец искаш ли? Момчетата току-що свариха една бака на близката гара. П. Вежинов, ЗЧР, 31.
— От хол. bak през рус. бак.
БА`КАДЖИК, мн. -ци, м. Диал. Издигнато високо място в планината, откъдето се разкрива широк хоризонт. Гората се раззелени, / хайдутите излязоха, / на Ирин-Пирин планина, / при хайдутското кладенче, / на високия бакаджик. Н. Геров, РБЯ I, 22.
— От тур. bakacak ’балкон, изглед’.
БА`КАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Бакар. И той прави отвратителна гримаса .. В този момент двама бакаджии донасят вечерята. Б. Шивачев, ПЮА, 171. Десетина „много добри“ го изкачили до звание „отличник“. Бакаджията взел да му отбира по-гъста манджа. Н. Хайтов, ШГ, 97.
БАКА`Л м. Остар. Бакалин. — От другата страна на масата, тъкмо срещу Брайкова, седеше общинският писар, а до него беше бакал Стойо. А. Страшимиров, А, 596.
— Араб. през тур. bakkal.
БАКАЛА`ВЪР, -ът, -а, мн. -ври, м. 1. Само ед. Първата, най-ниска научна степен (преди магистър и доктор), която се присъжда след завършване на висше училище или на някакъв цикъл от програмата на висше училище, въведена най-напред в Западноевропейските университети. През 1664 г. той [Нютон] става „действителен студент“ и в началото на 1665 г. получава първа учена степен бакалавър заедно с други 25 студенти от Тринити колеж. Ив. Въжарова, ИН (превод), 24. От началото на третия век са установиха разните степени по способността на професорите .. И първий степен е бил бакалавър, а вторий лиценциат. У, 1871, бр. 13, 193. От няколко години и в българското висше образование се въведе степен „бакалавър“.
2. Лице, което има такава степен. Доктор Роберто Лоренцо .., бакалавър на университета в Падуа, .. — и лекар на френското посолство, .., бе допускан в Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 61.
3. Във Франция и някои други европейски страни — звание на лице, завършило средно образование и получило право да продължи образованието си във висше учебно заведение.
— От лат. baccalaureus.
БАКАЛА`ВЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бакалавър. Най-голямо внимание [във висшето образование] се отделя на бакалавърската степен. АБ, 2000, бр. 51-52, 16. Бакалавърски изпити.
БАКА`ЛИН, мн. бакали, м. 1. Търговец, продавач на бакалия (в 1 знач.) на дребно в бакалница. Тя отиде на фурната за хляб, купи от ранобудния бакалин малко извара за децата, като ругаеше скъпотията и го обвиняваше в спекула. Д. Димов, Т, 265. Малограмотен и простоват, бил най-напред амбулантен търговец из селата, после обикновен бакалин на дребно, .., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24.
2. Прен. Разг. Пренебр. Ограничен и пресметлив човек.
БАКАЛИ`Я, мн. няма, ж. 1. Събир. Стока за домакински нужди, предимно хранителни продукти. Дюкянът му е на най-лично място, на две улици, в чаршията. Бакалия, знаеш, пипер, шекер, газ, мас, ама и счупено стъкло да му занесеш, ще ти смени. Чудомир, Избр. пр, 98. — Че не е един или два дюкяна, ами са таман три! В единия басма продават, във втория — бакалия, а в третия — само желязо и сол. О. Василев, ЖБ, 78.
2. Разг. Бакалница. Неугледни четириъгълни къщи: двуетажни и зацапани. Лъха на гнило от овощия, изложени в газени сандъци пред бакалии. А. Страшимиров, Съч. V, 172.
— От тур. bakkaliye.
БАКА`ЛКА ж. 1. Жена бакалин. Та точно тази моя леля Кръстина взе, че отвори магазин. Не мога да си представя нищо по-несъвместимо от леля Кръстина като бакалка. В. Цонев, ЕВ, 47.
2. Съпруга на бакалин. Я са убау премъни / със най-убаа премяна, / че ще да идем, Миланке, / наште дюгени да видим, / че ще да рекат ората: / „Туй ли й новата бакалка?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 75.
БАКАЛЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бакалство. Някои си такива селенчета отиват, та са заловят на търговия, бакаллък, или на друга работа, която през плет не са я виждале. Ил. Блъсков, ПБ II, 23.
БАКА`ЛНИЦА ж. Разг. Магазин, в който се продават на дребно хранителни и други стоки за домакински нужди; бакалия, колониал. Ние се хранехме на кредит по кръчмите в града, вземахме на кредит и хляба от фурната, и сиренето от бакалниците. Ал. Спасов, С, 10. Бакалницата не може да приеме едновременно* повече от трима-четирима купувачи, защото цялата е задръстена с много шкафове .., стока. Д. Бозаков, ДС, 58.
БАКА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бакалин. Бакалски еснаф. Бакалско дружество. Бакалска престилка.
2. Който се отнася до бакалия. Бакалските
