от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: дърво`… 2. С мн. дърве`та… 3. С мн. дърва`.
Бройна форма (с бел. „след числ.)“ се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м. р., където често се употребява:
1. При едносрични съществителни: град… мн. градове`, след числ. гра`да.
2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на -ец, -ел, -ен с подвижно е и при имена с подвижен ъ в крайната сричка, при които подвижното е или ъ във формата за мн. ч. изпада, а в бройната множествена форма се запазва: писе`ц, мн. -сци`, след числ -се`ца; оре`л, мн. орли`, след числ. оре`ла; ко`съм, мн. -сми, след числ. -съма; ти`гър, мн. -гри, след числ. -гъра. б) При съществителни на -изъм и някои на -тър (ме`тър, ли`тър) с подвижен ъ в крайната сричка, който обратно — в бройната форма изпада: архаи`зъм, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма; ме`тър, мн. -три, след числ. -тра. в) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните г, к, х в з, ц, с, а в бройната множествена форма ги запазват: уче`бник, мн. -ци, след числ. -ка.
При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава.
Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн. ч., като заглавна дума се дава формата за мн. ч. с означаване „само мн.“, „обикн. мн.“, диса`ги само мн.; очи`чки само мн.
2. Съществителните, които имат рядка форма за ед. ч., се дават с отбелязване на формата за ед. ч. по следния начин: везни`, мн., ед. (рядко) везна` ж.; ху`ни мн., ед. (рядко) хун, м.
3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: кола`, мн. -и (остар.) само мн. коли`, ж. В примерите се отразява употребата им като същ. от ж.р. и като същ. pluralia tantum.
Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед. ч., след заглавната дума се отбелязва „мн. няма“: пъстрота`, мн. няма; грис, мн. няма; славя`нство, мн. няма.
Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като прил.“, „Като нареч.“, „Като междум.“, напр.: о`гън… 6. Като прил. неизм. Прен. Разг. За човек, лице — жив, темпераментен, буен. Огън човек; ма`йчица, зват. -е, ж.… 2. Като междум. Само зват. Разг. За израз на отчаяние, болка, мъка. Майчице, какво става тук?; ве`чер… 2. Като нареч. Само ед. а) Само нечленувано. По вечерно време. Вечер отиваше с менците за вода. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта. Вечерта заваля силен дъжд.
II. Прилагателни имена. 1. Като заглавна дума при прилагателните имена се дава формата им за м. р. ед. число: ве`сел…, добъ`р…, нов…, а при
