от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: дърво̀… 2. С мн. дървѐта… 3. С мн. дърва̀.
Бройна форма (с бел. „след числ.)“ се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м. р., където често се употребява:
1. При едносрични съществителни: град… мн. градовѐ, след числ. гра̀да.
2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на -ец, -ел, -ен с подвижно е и при имена с подвижен ъ в крайната сричка, при които подвижното е или ъ във формата за мн. ч. изпада, а в бройната множествена форма се запазва: писѐц, мн. -сцѝ, след числ -сѐца; орѐл, мн. орлѝ, след числ. орѐла; ко̀съм, мн. -сми, след числ. -съма; тѝгър, мн. -гри, след числ. -гъра. б) При съществителни на -изъм и някои на -тър (мѐтър, лѝтър) с подвижен ъ в крайната сричка, който обратно — в бройната форма изпада: архаѝзъм, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма; мѐтър, мн. -три, след числ. -тра. в) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните г, к, х в з, ц, с, а в бройната множествена форма ги запазват: учѐбник, мн. -ци, след числ. -ка.
При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава.
Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн. ч., като заглавна дума се дава формата за мн. ч. с означаване „само мн.“, „обикн. мн.“, диса̀ги само мн.; очѝчки само мн.
2. Съществителните, които имат рядка форма за ед. ч., се дават с отбелязване на формата за ед. ч. по следния начин: везнѝ, мн., ед. (рядко) везна̀ ж.; ху̀ни мн., ед. (рядко) хун, м.
3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: кола̀, мн. -и (остар.) само мн. колѝ, ж. В примерите се отразява употребата им като същ. от ж.р. и като същ. pluralia tantum.
Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед. ч., след заглавната дума се отбелязва „мн. няма“: пъстрота̀, мн. няма; грис, мн. няма; славя̀нство, мн. няма.
Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като прил.“, „Като нареч.“, „Като междум.“, напр.: о̀гън… 6. Като прил. неизм. Прен. Разг. За човек, лице — жив, темпераментен, буен. Огън човек; ма̀йчица, зват. -е, ж.… 2. Като междум. Само зват. Разг. За израз на отчаяние, болка, мъка. Майчице, какво става тук?; вѐчер… 2. Като нареч. Само ед. а) Само нечленувано. По вечерно време. Вечер отиваше с менците за вода. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта. Вечерта заваля силен дъжд.
II. Прилагателни имена. 1. Като заглавна дума при прилагателните имена се дава формата им за м. р. ед. число: вѐсел…, добъ̀р…, нов…, а при
