2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: геро`й, -о`ят, -о`я; рата`й, -а`ят, -а`я; сла`вей, -ят, -ея; ге`ний, -ият, -ия.
3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия`, -ия`та, мн. -и`и; и при съществителни от м. р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дя`до, -то, мн. -вци; глу`пчо, -то, мн. -вци.
4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: пе`сен, -та`; ра`дост, -тта`; сол, солта`.
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т. З), членуваната форма не се отбелязва.
Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.
2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; учени`к, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: о`рех*, мн. -хи; ми`тинг*, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гра`жданин, мн. гра`ждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: но`мер, мн. -а`.
3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн. ч.: коне`ц, мн. -нци`; пе`сен, мн. -сни; теа`тър, мн. -три; ми`съл, мн. -сли.
4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вя`тър, мн. ветрове`; мя`рка, мн. ме`рки.
5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.
6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: прови`кване, мн. -ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. пости`гане ср.; слу`шане ср.
7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: ка`мък, мн. ка`мъни; нога`, мн. нозе`; гърне`, мн. -та и гръ`нци; ухо, мн. уши`.
8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн. ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. врагове` и (поет.) врази`; дърво`, мн. дърве`та, дърва`, (диал.) дървя`, дъ`рве и (поет.) дървеса`…
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои
