2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: геро̀й, -о̀ят, -о̀я; рата̀й, -а̀ят, -а̀я; сла̀вей, -ят, -ея; гѐний, -ият, -ия.
3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия̀, -ия̀та, мн. -ѝи; и при съществителни от м. р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дя̀до, -то, мн. -вци; глу̀пчо, -то, мн. -вци.
4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: пѐсен, -та̀; ра̀дост, -тта̀; сол, солта̀.
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т. З), членуваната форма не се отбелязва.
Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.
2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; ученѝк, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: о̀рех*, мн. -хи; мѝтинг*, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гра̀жданин, мн. гра̀ждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: но̀мер, мн. -а̀.
3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн. ч.: конѐц, мн. -нцѝ; пѐсен, мн. -сни; теа̀тър, мн. -три; мѝсъл, мн. -сли.
4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вя̀тър, мн. ветровѐ; мя̀рка, мн. мѐрки.
5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.
6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: провѝкване, мн. -ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. постѝгане ср.; слу̀шане ср.
7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: ка̀мък, мн. ка̀мъни; нога̀, мн. нозѐ; гърнѐ, мн. -та и гръ̀нци; ухо, мн. ушѝ.
8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн. ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. враговѐ и (поет.) вразѝ; дърво̀, мн. дървѐта, дърва̀, (диал.) дървя̀, дъ̀рве и (поет.) дървеса̀…
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои
