тези, които нямат форма за м. р., формата, в която се употребяват, напр.: те`лна…
2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, мн. -и… След формата се дава грам. бел. прил.: висо`к, -а, -о, мн. -и, прил.…
3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, мн. бе`ли…
4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бо`дър, -дра, -дро, мн. -дри…
5. Ако при прилагателни на -ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: бу`ден, -дна, -дно, мн. -дни…; съвре`менен, -нна, -нно, мн. -нни…
6. При двусрични прилагателни с наставка -ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: бо`ен, бойна, бойно, мн. бо`йни…; досто`ен, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни…
7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри`, ми`ли, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добъ`р, -бра`, -бро`, мн. -бри`, в обръщение за м. р. ед. ч. добри`.
8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като прил.“: изно`сен… Прич. мин. страд. от износя като прил.… Износен костюм.
9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като същ.“, напр. бо`лен… 1. … 5. Като същ. болен (болният) м. болна<та> ж., болно<то> ср., мн. болни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстантивира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн. число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: бо`лно, само нечленувано, ср. Диал. Болен човек. Трудно се гледа болно; бъ`лгарски… Като същ. български м. а) Български език. б) …; ка`кин… Като същ. какини мн. Домът и семейството на кака.
10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „ед. неизм.“: късметли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…; барабанли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…, а неизменяемите по род и число — бележка „неизм. прил.“ анасонли`я неизм. прил.…
III. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка числ. бройно: три… числ. бройно, а към поредните — числ. поредно: вто`ри… числ. поредно.
2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр.
