двана̀десет и (съкр. разг.) двана̀йсет…; вто̀ри и (съкр. остар.) втор… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: втор. Вж. втори.
3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: двана̀десет, -ттѐ… числ. бройно…; сто, стотѐ, числ. бройно.
4. При числителните бройни един и два и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: едѝн, една̀, едно̀, мн. еднѝ, едѝният, една̀та, едно̀то, мн. еднѝте, вин. едного̀, дат. едному̀, числ. бройно…; два, двата, м. две, двете, ж. и ср. числ. бройно…; десѐти, -а, -о, числ. поредно…
IV. Местоимения. 1. Всяко местоимение се включва като отделна заглавна дума. Когато местоименията имат форми за трите рода, като заглавна дума се дава думата за м. р. ед. ч.: мой…; наш…
2. При местоимения с форми за трите рода след формата на заглавната дума (м.р.) се посочват формите за род и мн.ч. съкратено или ако има различие, изцяло, напр.: ваш, -а, -е, мн. -и; той, тя, то, мн. те.
3. След заглавната дума или след формата й за мн.ч. се дават падежните форми, ако местоимението има такива форми, включително и всички съкратени, удвоени и кратки падежни форми, напр.: аз, вин. мѐне, съкр. мен, крат. ме, удв. мѐне ме… Отбелязват се и редките остарели падежни форми със съответна бележка, поставена в скоби пред формата, напр.: той, тя, то… мн. дат. (остар. и рядко) тям…; мой… род. и вин. (остар.) моего̀.
4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: то̀зи, та̀зи, това̀… дат. (рядко) тому̀ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… нѝкой… дат. (рядко) нѝкому (само за лица от м. р. в 1 знач.)
5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; лич. местоим., възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ. местоим., въпрос. местоим., относ. местоим., неопр. местоим., обобщ. местоим.
6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като съюз“, напр.: ка̀къв… въпрос. местоим. 1… 3. Като съюз.
7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка относ. местоим.-съюз, напр.: какъ̀вто… относ. местоим.-съюз.
8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на същ.“, „Със знач. на прил.*“ и т.н., напр.: аз… лич. местоим. 1.… 2. Със знач. на същ. Собствената личност.
9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като подзаглавна дума на съответното местоимение:
