двана`десет и (съкр. разг.) двана`йсет…; вто`ри и (съкр. остар.) втор… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: втор. Вж. втори.
3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: двана`десет, -тте`… числ. бройно…; сто, стоте`, числ. бройно.
4. При числителните бройни един и два и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: еди`н, една`, едно`, мн. едни`, еди`ният, една`та, едно`то, мн. едни`те, вин. едного`, дат. едному`, числ. бройно…; два, двата, м. две, двете, ж. и ср. числ. бройно…; десе`ти, -а, -о, числ. поредно…
IV. Местоимения. 1. Всяко местоимение се включва като отделна заглавна дума. Когато местоименията имат форми за трите рода, като заглавна дума се дава думата за м. р. ед. ч.: мой…; наш…
2. При местоимения с форми за трите рода след формата на заглавната дума (м.р.) се посочват формите за род и мн.ч. съкратено или ако има различие, изцяло, напр.: ваш, -а, -е, мн. -и; той, тя, то, мн. те.
3. След заглавната дума или след формата й за мн.ч. се дават падежните форми, ако местоимението има такива форми, включително и всички съкратени, удвоени и кратки падежни форми, напр.: аз, вин. ме`не, съкр. мен, крат. ме, удв. ме`не ме… Отбелязват се и редките остарели падежни форми със съответна бележка, поставена в скоби пред формата, напр.: той, тя, то… мн. дат. (остар. и рядко) тям…; мой… род. и вин. (остар.) моего`.
4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: то`зи, та`зи, това`… дат. (рядко) тому`ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… ни`кой… дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.)
5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; лич. местоим., възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ. местоим., въпрос. местоим., относ. местоим., неопр. местоим., обобщ. местоим.
6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като съюз“, напр.: ка`къв… въпрос. местоим. 1… 3. Като съюз.
7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка относ. местоим.-съюз, напр.: какъ`вто… относ. местоим.-съюз.
8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на същ.“, „Със знач. на прил.*“ и т.н., напр.: аз… лич. местоим. 1.… 2. Със знач. на същ. Собствената личност.
9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като подзаглавна дума на съответното местоимение:
