Потребител:Zelenkroki/Въпроси и отговори

За удебеляването

В одобрената стр. 197 не са удебелявани римските числа в началото на абзаците. (Всъщност е един - започва с римско „III“.)

1. Засега не слагам маркери за римските числа и на стр. 22. Но пък трябва ли отделям с повече от един празен абзац преди него този абзац, започващ с римско число?

2. Не са удебелявани и заглавните думи от Речника, - в одобрената стр. 220.

Така ли ще останат?

--Zelenkroki (беседа) 05:54, 28 ноември 2012 (EET)

1. Да, добра идея. Ако в оригинала се вижда празно място между абзаците, слагай по два празни реда. Това правило обаче няма да важи за раздела с дефинициите на думите в речника (от стр. 195 нагоре).

2. Да, няма да се удебеляват. Записването с главни букви е достатъчно маркиране.

—Борислав (беседа) 07:40, 28 ноември 2012 (EET)

Благодаря!

--Zelenkroki (беседа) 08:17, 28 ноември 2012 (EET)

Необходимост от записване при правилата

При инструкциите за корекцията предлагам да се посочи как форматираме римското число в началото в неблоково заглавие, когато няма разредка. Изглежда разумно (и някак по-прегледно, да е удебелено римското число). А може би е излишно записването, тъй като в началото само аз (без стр. 197, но пък тя е от същинската част на Речника) не ги форматирах римските при корекциите.

За оставянето на още един празен ред при абзаците с видимо разстояние на хартията в уводната част, предлагам също да има официално уточняване. Някои коригирани страници имат, други нямат такива разстояния.

--Zelenkroki (беседа) 08:58, 2 декември 2012 (EET)

За многоточията, три точки, две точки

Страница 22 изобилства от многоточия. Да ги превръщам ли в един символ?

--Zelenkroki (беседа) 05:45, 28 ноември 2012 (EET)

Като ги гледам, тези три точки са ползвани като разделител, затова не е нужно да стават на многоточия. Интересно е, че няма никакво постоянство в интервалите около тях, което хич не е добре. Предлагам да слагаш интервали и от двете им страни, независимо дали имат или нямат в оригиналния вариант:

връ`звам ... несв.;

—Борислав (беседа) 07:40, 28 ноември 2012 (EET)

Поправка: Осъзнах, че тези три точки наистина са многоточия, които са ползвани, за да маркират пропуснат текст. Та отговора ми се променя: Превръщай ги в един знак (…) и не оставяй интервал пред многоточието:

връ`звам… несв.;

брат…, зват. бра`те

—Борислав (беседа) 19:52, 28 ноември 2012 (EET)

Следя отговорите, но понякога нямам възможност да реагирам по-бързо. Поправих страниците, които коригирах досега.

--Zelenkroki (беседа) 06:17, 29 ноември 2012 (EET)

За интервалите при съкращения

Случаите са много: т. н.; мн. ч.; ед. ч.; т. 3; м. р. ед. число… и т. н.

За разлика от корекцията при художествените произведения, в Речника навсякъде ли ще се слагат интервали?

При корекцията ще се стремим да извършваме колко се може по-малко труд, затова ги оставяме както са на хартията. Накрая, при нужда, винаги могат да се заменят автоматично. —Борислав (беседа) 08:29, 29 ноември 2012 (EET)

За маркерите и кавичките

Ще се внимава ли при поставянето на кавички, точка и запетая, запетая, когато са в съседство с маркери за удебеляване или за наклонен текст:

Бройна форма (с бел. „след <i>числ.“)</i> се дава 

с означаване „само <i>мн.</i>“, „обикн. <i>мн.</i>“, 

В горните два случая, кой е правилният?

--Zelenkroki (беседа) 06:17, 29 ноември 2012 (EET)

Правилен е втория вариант. —Борислав (беседа) 08:27, 29 ноември 2012 (EET)

С риск да стане още по-подробно (и може би излишно), при цитата от примера, къде отива знакът „;“?

<i>Майчице, какво става тук?;</i>

Така ли:

<i>Майчице, какво става тук?</i>;

Или спестяваме изваждането на втория препинателен знак?

--Zelenkroki (беседа) 08:48, 29 ноември 2012 (EET)

В случая точкозапетаята е използвана като разделител при изброяване и трябва да се извади извън цитата. Препинателен знак в край на изречение се оставя вътре в цитат само ако принадлежи към цитираното изречение. –Борислав (беседа) 10:40, 29 ноември 2012 (EET)

Щеше да е излишно, ако няма значение къде стоят кавичките. Явно не е така. :) --Zelenkroki (беседа) 11:34, 29 ноември 2012 (EET)

Връщане на предишна версия на страница

Този похват за Уики-статии не ми е съвсем ясен как се постига. Конкретен повод: стр. 223 от „Детската душа“ от Зигмунд Фройд, където е добавена пренесена към предната страница разкъсана дума. Разбира се, може отново да се премахне, но вероятно по-редно е да се „върне“. Съмненията за добър резултат идват от надписите:

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.

Текуща версия Вашият текст

Ред 1: Ред 1:

−	<noinclude><pagequality level="3" user="Magy1313" /><div class="pagetext">	+	<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /><div class="pagetext">

Нещо от информацията за „user=“ не ми изглежда съответно. --Zelenkroki (беседа) 03:01, 12 януари 2013 (EET)