Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/36“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Работя}} | {{Работя}} | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПСА`РНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бояджийница. |
| − | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: <em>вапца`рница</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАПСА`РСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. и диал.</i> Бояджийски. <i>Говоря за тия, които… отидоха в привременните курсове, отдето, след като се поналапаха от звучната метода, извадиха ги като из вапсарский кюп .. и отидоха да станат педагози по градищата.</i> Ил. Блъсков, КУ, 16. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>вапца`рски</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>ва`псам,</b> -аш, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Боядисвам, багря. <i>Къщите на немците са спретнати, еднообразни, чисто вапсани и покрити с ламарина.</i> И. Йовков, Разк. Ш, 166. <i>Къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджиа, / да ми вапсат два байрака, / еден цървен, други зелен.</i> Нар. пес., СбБрМ, 445. <b>вапсвам се, вапсам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>ва`псам се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Боядисвам се. |
| − | + | ◇ <b>Вапсахме я.</b> <i>Разг.</i> Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно, критично положение. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. βάπτω, аор. ἔ{{?|не намирам първата буква в шрифта за гръцки, макар че в гръцко-българския речник я има}}βαψα „потапям“. — Друга форма: <em>ва`пцвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСВАНЕ</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вапсвам и <i>от</i> вапсвам се; боядисване. |
— Друга форма: вапцване. | — Друга форма: вапцване. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАПСИ`ЛКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Боя, багра, багрило, багрилка; вапсило. <i>На британските острови финикияните са търсили скъпи метали, кехлибар, олово, пурпур, вапсилки.</i> Ст. Младенов, БТР, 259. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
— Друга форма: вапцйлка. | — Друга форма: вапцйлка. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАПСИ`ЛО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вапсилка. <i>Бразилското дърво служи за вапсило.</i> Ст. Младенов, БТР, 259. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: в а п ц й л о. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: в а п ц й л о. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСУВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>ва`псам,</b> -аш, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вапсвам, <b>вапсувам се, вапсам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр. На великий четврътък вапсват яйцата за Велиден.</i> Н. Геров, РБЯI, 106. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСУВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>ва`псам се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вапсвам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
— Друга форма: вапцувам. | — Друга форма: вапцувам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПСУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вапсувам и <i>от</i> вапсувам се; вапсва-не. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
— Друга форма: валцуване. | — Друга форма: валцуване. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПЦАМ</b>. Вж. вапцвам. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПЦАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вапцам като <i>прил. Диал.</i> Боядисан. <i>— Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури?</i> Н. Хайтов, ДР, 213. <i>Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек.</i> Н. Ферман-джиев, РХ, 91. <i>Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден.</i> П. К. Яворов, ХК, 128. <i>И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лцце изглеждаше като вапцано с черно.</i> Й. Йовков, ПГ, 188. <i>Варлаам се посъвзе от уплашването,.. поизтегли си гащите с вапцаните ръце.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. <i>Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред.</i> С. Веженов, X (превод), |
38. | 38. | ||
— Друга форма: вапсан. | — Друга форма: вапсан. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАПЦА`Р,</b> -ят, -я, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бояджия. |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: в а п с а р. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: в а п с а р. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАПЦА`РНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бояджийни-ца. <i>Когато умрял бащата на Левски, Иван Кунчев, чичо му Вълъо поделил къщата и я преградил, а тая къща била на Иван Кунчев, там му била вапцарницата.</i> Н. Ферман-джиев, РХ, 91. |
— Друга форма: вапсарница. | — Друга форма: вапсарница. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАПЦА`РСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бояджийски. |
— Друга форма: вапсарски. | — Друга форма: вапсарски. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ПЦВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>ва`пцам,</b> -аш, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Боядисвам. <i>— Вапцва-ме, цялата челяд вапцва, та и аз рекох да помогна .. Туй видиш ли го? .. Там е боя-джийницата.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. <i>Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапца-ло навред с една безцветна сивина.</i> П. Тодоров, И И, 12. <i>Ние вапцахме петдесет</i> [яйца]! |
<i>— се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка.</i> Ст. Даскалов, БП, | <i>— се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка.</i> Ст. Даскалов, БП, | ||
18. <i>Есенес е Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация.</i> Чудомир, Избр. пр, 35. <i>Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. <i>Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят.</i> 3, 1875, бр. 8, 120. <b>вапцвам се, вапцам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: „Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?“</i> Ст. Марков, ДБ, 185. | 18. <i>Есенес е Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация.</i> Чудомир, Избр. пр, 35. <i>Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. <i>Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят.</i> 3, 1875, бр. 8, 120. <b>вапцвам се, вапцам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: „Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?“</i> Ст. Марков, ДБ, 185. | ||
Версия от 21:06, 17 април 2014
В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
ВАПСА`РНИЦА ж. Остар. и диал. Бояджийница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: вапца`рница.
ВАПСА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски. Говоря за тия, които… отидоха в привременните курсове, отдето, след като се поналапаха от звучната метода, извадиха ги като из вапсарский кюп .. и отидоха да станат педагози по градищата. Ил. Блъсков, КУ, 16.
— Друга форма: вапца`рски.
ВА`ПСВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам, багря. Къщите на немците са спретнати, еднообразни, чисто вапсани и покрити с ламарина. И. Йовков, Разк. Ш, 166. Къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджиа, / да ми вапсат два байрака, / еден цървен, други зелен. Нар. пес., СбБрМ, 445. вапсвам се, вапсам се страд. и възвр.
ВА`ПСВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се.
◇ Вапсахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно, критично положение.
— От гр. βάπτω, аор. ἔ???βαψα „потапям“. — Друга форма: ва`пцвам.
ВА`ПСВАНЕ. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсвам и от вапсвам се; боядисване.
— Друга форма: вапцване.
ВАПСИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багра, багрило, багрилка; вапсило. На британските острови финикияните са търсили скъпи метали, кехлибар, олово, пурпур, вапсилки. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: вапцйлка.
ВАПСИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Вапсилка. Бразилското дърво служи за вапсило. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: в а п ц й л о.
ВА`ПСУВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Вапсвам, вапсувам се, вапсам се страд. и възвр. На великий четврътък вапсват яйцата за Велиден. Н. Геров, РБЯI, 106.
ВА`ПСУВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Вапсвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: вапцувам.
ВА`ПСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсувам и от вапсувам се; вапсва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: валцуване.
ВА`ПЦАМ. Вж. вапцвам.
ВА`ПЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапцам като прил. Диал. Боядисан. — Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури? Н. Хайтов, ДР, 213. Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек. Н. Ферман-джиев, РХ, 91. Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден. П. К. Яворов, ХК, 128. И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лцце изглеждаше като вапцано с черно. Й. Йовков, ПГ, 188. Варлаам се посъвзе от уплашването,.. поизтегли си гащите с вапцаните ръце. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред. С. Веженов, X (превод),
38.
— Друга форма: вапсан.
ВАПЦА`Р, -ят, -я, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: в а п с а р.
ВАПЦА`РНИЦА ж. Диал. Бояджийни-ца. Когато умрял бащата на Левски, Иван Кунчев, чичо му Вълъо поделил къщата и я преградил, а тая къща била на Иван Кунчев, там му била вапцарницата. Н. Ферман-джиев, РХ, 91.
— Друга форма: вапсарница.
ВАПЦА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски.
— Друга форма: вапсарски.
ВА`ПЦВАМ, -аш, несв.; ва`пцам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам. — Вапцва-ме, цялата челяд вапцва, та и аз рекох да помогна .. Туй видиш ли го? .. Там е боя-джийницата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапца-ло навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И И, 12. Ние вапцахме петдесет [яйца]!
— се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка. Ст. Даскалов, БП,
18. Есенес е Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация. Чудомир, Избр. пр, 35. Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят. 3, 1875, бр. 8, 120. вапцвам се, вапцам се страд. и възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: „Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?“ Ст. Марков, ДБ, 185.
