ВАПСА`РНИЦА ж. Остар. и диал. Бояджийница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: вапца`рница.
ВАПСА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски. Говоря за тия, които… отидоха в привременните курсове, отдето, след като се поналапаха от звучната метода, извадиха ги като из вапсарский кюп .. и отидоха да станат педагози по градищата. Ил. Блъсков, КУ, 16.
— Друга форма: вапца`рски.
ВА`ПСВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам, багря. Къщите на немците са спретнати, еднообразни, чисто вапсани и покрити с ламарина. Й. Йовков, Разк. III, 166. Къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджиа, / да ми вапсат два байрака, / еден цървен, други зелен. Нар. пес., СбБрМ, 445. вапсвам се, вапсам се страд. и възвр.
ВА`ПСВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се.
◇ Вапсахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно, критично положение.
— От гр. βάπτω, аор. ἔβαψα 'потапям'. — Друга форма: ва`пцвам.
ВА`ПСВАНЕ. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсвам и от вапсвам се; боядисване.
— Друга форма: ва`пцване.
ВАПСИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багра, багрило, багрилка; вапсило. На британските острови финикияните са търсили скъпи метали, кехлибар, олово, пурпур, вапсилки. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: вапци`лка.
ВАПСИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Вапсилка. Бразилското дърво служи за вапсило. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга форма: вапци`ло.
ВА`ПСУВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Вапсвам, вапсувам се, вапсам се страд. и възвр. На великий четврътък вапсват яйцата за Велиден. Н. Геров, РБЯ I, 106.
ВА`ПСУВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Вапсвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: ва`пцувам.
ВА`ПСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсувам и от вапсувам се; вапсване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: ва`пцуване.
ВА`ПЦАМ. Вж. вапцвам.
ВА`ПЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапцам като прил. Диал. Боядисан. — Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури? Н. Хайтов, ДР, 213. Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек. Н. Ферманджиев, РХ, 91. Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден. П. К. Яворов, ХК, 128. И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лице изглеждаше като вапцано с черно. Й. Йовков, ПГ, 188. Варлаам се посъвзе от уплашването, .. поизтегли си гащите с вапцаните ръце. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред. С. Веженов, X (превод), 38.
— Друга форма: ва`псан.
ВАПЦА`Р, -ят, -я, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: вапса`р.
ВАПЦА`РНИЦА ж. Диал. Бояджийница. Когато умрял бащата на Левски, Иван Кунчев, чичо му Въльо поделил къщата и я преградил, а тая къща била на Иван Кунчев, там му била вапцарницата. Н. Ферманджиев, РХ, 91.
— Друга форма: вапса`рница.
ВАПЦА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски.
— Друга форма: вапса`рски.
ВА`ПЦВАМ, -аш, несв.; ва`пцам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам. — Вапцваме, цялата челяд вапцва, та и аз рекох да помогна .. Туй видиш ли го? .. Там е бояджийницата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12. Ние вапцахме петдесет [яйца]! — се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка. Ст. Даскалов, БП, 18. Есенес в Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация. Чудомир, Избр. пр, 35. Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят. З, 1875, бр. 8, 120. вапцвам се, вапцам се страд. и възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: „Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?“ Ст. Марков, ДБ, 185.
