ВА`ПЦВАМ СЕ несв.; ва`пцам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се. Скалистите чуки на Витоша се вапцаха в леко румено озарение. Ив. Вазов, Съч. IX, 59. Налейте във вашето каве малко студена вода. Ако в кавето са намира цикории, то студената вода ще да са вапца в кафеен цвят, щото не може да са случи, ако кавето е чисто. Знан., 1875, бр. 17, 263. Престилката не можа да се вапца.
◇ Вапцахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно събитие или критично положение. Насъбрал се е народ — искат да се отпишат от стопанството .. и агронома да бият! .. — Е, вапцахме я! А защо искат да бият агронома? А. Гуляшки, МТС, 206-207. Мина ми през ума, че полицаите сега дебнат в мрака да хванат сайбията на магарето, а хванат ли го, вапцахме я!… К. Митев, ПБ, 423.
— От гр. βάπτω. — Друга (диал.) форма: ва`псвам.
ВА`ПЦВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапцвам и от вапцвам се; боядисване. — Гусин капитан, разкрих болшевишка провокация чрез надписване със свещи на яйцата за вапцване. Тарас, СГ, 75.
— Друга форма: ва`псване.
ВАПЦИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Който може да вапцва, боядисва, обагря. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Знан., 1875, бр. 8, 120.
ВАПЦИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багрило, багрилка, багра. И всичкото това го смачка, сви, сграбчи и фърли в огъня под котела, в който варяха вапцилка от орехови кори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 51. А някакъв мъж стоеше на стълбичка, та бъркаше с дървена лопата това, що вреше в казана .. — Щем, щем, ще я оправим — обади се онзи, който бъркаше вапцилката. В.* Мутафчиева, ЛСВ I, 522-523. С нарочни фермани султаните забранявали на раята да се облича в пъстро облекло. С орехова шума каквото е можело да се боядиса — толкоз! Никакви други вапцилки, никакви шарении! Н. Хайтов, ШГ, 17. Редкият метал хром, .. както и кобалтът .. има единствено употребление за състава на вапцилките. Знан., 1875, бр. 24, 374.
— Друга форма: вапси`лка.
ВАПЦИ`ЛО ср. Диал. Боядисан плат.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАР, варта`, мн. няма, ж. и (остар. и диал.) вар, ва`рът, ва`ра, мн. няма, м. Бяло или сивобяло шуплесто вещество, получено от изпичане на варовик, което, разтворено във вода, се употребява главно в строителството. Тук беше сумрачно, миришеше на вар и чамови дъски. А. Гуляшки, Л, 439. Наместо старите паянтови дамища Манолаки направи нови, белосани с вар. Й. Йовков, ЧКГ, 74. От белият камък изгорен правят вара, от вар и песечива пръст правят хоросан. П. Р. Славейков, ПЧ, 22. // Хим. Калиев окис.
◇ Гасена вар. Разтворен във вода печен варовик (калциева основа), представляващ бяла гъста каша, употребявана в строителството за белосване, зидария и др.
Гася (угасявам) вар. Заливам с вода печен варовик. През лятото той купи малко дървен материал, нареди да изкопаят яма, угасиха вар. Г. Караславов, ОХ I, 12.
Негасена вар. Печен варовик (калциев окис).
Хлорна (белилна) вар. Спец. Бяло твърдо вещество, получено при насищане на гасена вар с хлор, което се употребява за дезинфекция, за избелване, в хартиената и текстилната промишленост и др. За отделните домакинства това [обеззаразяване на водата] най-удобно става с .. концентрирана белилна вар — калциев хипохлорит. ПН, 1932, кн. 3, 41. Освен вар, поставя се [в избата] и малко белилна вар (калциев хипохлорит), за да убие плесента и обезмерише, понеже белилната вар отделя хлор. ПН, 1932, кн. 3, 47.
— Бял (побелял) като <гасена> вар. Разг. За цвят на лицето на човек — много бледен, много пребледнял. Санка мина отпред и погледна Нона: очите й бяха изцъклени и неподвижни, лицето й бяло като вар. Й. Йовков, ЧКГ, 316. Бенковица излезе. Вън тя се уплаши от изгледа на щерка си. Божана бе побеляла като вар. Д. Талев, ЖС, 341. Сънува много лош сън .. изведнъж отнякъде се появи нейната покойна снаха и започна да я тегли с все сила за крака .. Ангелина гледаше с ужас бялото й като гасена вар лице. П. Вежинов, НБК, 215.
ВА`РА, мн. няма, ж. Диал. Обикн. в съчет. Както го вара сварила. Както е заварен, както е застигнат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`РАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Диал. Варджия. Понякога тук пладнуваха цигани, въртяха се вараджии, по голите поляни пасяха дръгливи коне с окъсани самари. Ем. Станев, ИК I и II, 503.
ВА`РАЙ. Частица. Диал. Варе. Варай, варай, детелино, верни ли са думи тие? Ст. Младенов, БТР I, 259.
ВАРА`К, мн. -ци, м. Много тънък лист от злато, сребро, мед и др., който се употребява за украса. Светлината на кандилото пропълзя по стените .. и накрая затрептя по златния варак на олтара. П. Константинов, ПИГ, 20. Едната носеше бардуче с ракия, което беше украсено с босилек и венче от чимшир, позлатен с варак. П. Здравков, НД, 161. Ония, дето оцеляваха до Стамбул, Димотика и Солун, връщаха назад сол и свещи .., кълбета сърма, листи варак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. Меден варак. Сребърен варак.
— От араб. през тур. varak.
