ВАРАКЛАДИ`САМ. Вж. варакладисвам.
ВАРАКЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; вараклади`сам, -аш и вараклади`ша, -еш, мин. св. -сах, св., прех. Диал. Варакосвам. варакладисвам се, варакпадисам се и варакладиша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: варакладо`свам.
ВАРАКЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладисвам и от варакладисвам се; варакосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: варакладо`сване.
ВАРАКЛАДИ`ША. Вж. варакладисвам.
ВАРАКЛАДО`САМ. Вж. варакладосвам.
ВАРАКЛАДО`СВАМ, -аш, несв.; варакладо`сам, -аш, св., прех. Диал. Варакосвам. варакладосвам се, варакладосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
— Друга форма: вараклади`свам.
ВАРАКЛАДО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладосвам и от варакладосвам се; варакосване.
— Друга форма: вараклади`сване.
ВАРАКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Варакосан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРАКО`САМ. Вж. варакосвам.
ВАРАКО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варакосам като прил. Който е покрит, украсен с варак. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста, а на главата имаше варакосана жълта коронка. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Показа се годеницата с нова премяна, тръгна около софрата да раздава варакосани китки. К. Петканов, ОБ, 237. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. На челото й лъщеше варакосан венец от чимшир. К. Калчев, ПИЖ, 106. — Да намеря една варакосана бъклица, че да отида да изкараме сватбата бари. П. Тодоров, Събр. пр II, 430. Варакосана сурвачка.
ВАРАКО`СВАМ, -аш, несв.; варако`сам, -аш, св., прех. Украсявам с варак. — Като надиплите хубаво колата, ще отчеснете по един голям клон чимшир, ще го варакосате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Цана на Денча думаше: / — Тук седи, Денчо, не оди, / .. Тъзи година първата / свещите ша варакосаме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 83. • Обр. Стопи се нощта и зората / пробуди дървета и птици. / .. / Над Рожен ранилото слънце / с лъчи варакоса простора. У. Керим, СМ, 16. варакосвам се, варакосам се страд.
ВАРАКО`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от варакосвам и от варакосвам се.
ВА`РАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Бързам. Слънчице, мило слънчице, / не варай, братко, да зайдеш, / че либе ми е мънинко. Нар. пес., СбНУ I, 66.
ВА`РАМ2, -аш, несв. прех. Диал. Мамя, лъжа някого. Никола вара Лиляну, / лъга го, не лъга го, / вара ю — не вара ю. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 19. варам се страд.
ВА`РАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Лъжа се, изпадам в заблуда; мамя се. Не варайте се, дружина, / да я си не съм девокя, / ноло съм света Неделя. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 32.
2. Препирам се, карам се. Варали са се юнаци / кому че либе да бъде, / кой да си вземе девойкя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 479.
ВА`РАН, -та, мн. няма, ж. Диал. Надпреварване, надбягване с коне. И останало само в днешни сборове борба, мятане камък, варан и млузгане с прости тояги. Г. С. Раковски, П I, 99.
ВА`РАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варам1.
ВА`РАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варам2 и от варам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРА`НТ м. 1. Иконом. Заложен запис, документ срещу оставена на склад стока.
2. Банк. Кредит, получен чрез залог на документ за притежание на стоки, обезпечаващи кредита.
— Англ. warrant „пълномощие“.
ВАРА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Иконом. Прил. от варант. Отворих си в една заложна къща варантен кредит срещу кухненския инвентар, купих бели покривки. А. Гуляшки, ЗР, 188.
ВАРА`ШКИ, -а, -о, мн.* -и, прил. Диал. Хубав. — Стано, варашко девойче, / на тебе лице варашко. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 29.
ВА`РВАМ1,* -аш, несв.; ва`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изпреварвам някого в нещо. Споменах, че като започнали още първата година да се одумват, взел, че сменил хубавата стока с най-изпосталелите овце в кооператива и как на края на годината, като теглили калема на съревнованието, пак варнал другите. М. Кюркчиев, ВВ, 138. — Искаш ли на облог да се хванем, че аз преди тебе ще умра? .. — Ако те варна, ти ще дадеш кенарена риза за погребението ми. О. Василев, ЖБ, 429. варвам се, варна се страд.
ВА`РВАМ2, -аш, несв.; ва`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оставям на мира някого; не закачам, не безпокоя, варвам се, варна се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
