ВАНИ`ЛИЯ ж. 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепови с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. Vanilla planifolia. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе .., банани, ванилия… К, 1963, кн. 2, 5. Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки. П. Бобев, ЗП, 120.
2. Плод от това растение с приятна миризма.
3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. Дори и курабии беше успяла да направи, които .. разливаха приятен мирис на ванилия. Ст. Марков, ДБ, 412. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия. Д. Димов, Т, 26.
— От исп. vanilla „шушулчица“ през гр. βανίλια. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български… ГСУ, 1960, 190).
ВАНИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ванилен, ванилиев. Ванилов прах. Ванилов сладкиш. Ванилов сладолед.
ВА`НИЧКА ж. Умал. от вана (в 1 и 3 знач.). Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка. Г. Белев, КВА, 185. Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета. Тонич, СбСт, 299.
ВА`НТИ мн., ед. (рядко) ва`нта ж. Мор. Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите. Д. Богданов, ТА, 12. — Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното. П. Льочев, ПБП, 25. Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му. Сл. Чернишев, ЛА, 8.
— От хол. want.
ВАПИ`Р м. Диал. Вампир, бродник; гробник, плътеник, тенец, устрел. Най-много котленските овчари разискват върху верите .., за таласъмите, чумата, юдите, вапирите и пр., в съществуванието на които са положително уверени. З. Стоянов, ЗБВ I, 28.
— Други форми: вепи`р, ляпи`р.
ВАПИ`РИН, мн. вапи`ри, м. Простонар. Вампирин.
ВАПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Како що му ет а`детот от сите вапири, така и Катерина вапирка зулум праела. Нар. прик., СбНУ VII, 148.
— Други форми: вепи`рка, ляпи`рка.
ВАПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— Други форми: вепи`рски, ляпи`рски.
ВАПИРЯ`САМ. Вж. вапирясвам.
ВАПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вапиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВАПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вапиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— Други форми: вепиря`свам, врапиря`свам.
ВАПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вапирясвам и от вапирясвам се; вампирясване.
— Други форми: вепиря`сване, врапиря`сване.
ВАПО`Р м. Остар. Параход. — А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа. Г. Белев, ПЕМ, 31. Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна. З. Стоянов, ЗБВ I, 101. Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботьов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора „Радецки“, наедно с 210 отбор момци. НБ, 1876, 24. Пощите по вода стават с вапорите. М., 1857, 43. Пътнишки вапор. Хамалски вапор.
— От ит. vapore „пара, параход“ през тур. vapor (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: вампо`р гр.
ВАПОРИЗА`ТОР м. Мед. Уред за обгаряне повърхност на тъкан или орган с па`ра.
— От фр. vaporisateur.
ВАПОРИЗА`ЦИЯ ж. Мед. Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с па`ра* за спиране на кръвотечение.
ВАПОРИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване налягането на различни течности.
— От лат. vapor „па`ра“ + -метър.
ВАПО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вапор. Смисълта на тези проекти е накратко следующата: .. Финанциите на Чехско да ся употребяват изключително за в полза на чехската земя и да не отиват да обогатяват немските страни .., да помагат на немските вапорски дружества и пр. Г. Драганов, Лет., 1873, 156-167.
— Друга форма: вампо`рски.
ВА`ПСАМ. Вж. вапсвам и вапсувам.
ВА`ПСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапсам като прил. Диал. Боядисан. На главата му фес ли е, вапсан кюляф ли е, .. не бе познат, той бе превързан с една черна забрадка. Ил. Блъсков, ДБ, 24.
— Друга форма: ва`пцан.
ВАПСА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: вапца`р.
