ВАНА`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от ванадий. Ванадиева стомана. Медно-ванадиеви руди.
ВАНА`ДИЙ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент V — сив, извънредно твърд и крехък метал, употребяван за добиване на висококачествена стомана. По производство на ванадий Перу заема първо място между капиталистическите страни. Ем. Николов, П, 29.
— От лат. vanadium.
ВАНАДИНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Ванадиева руда.
ВАНГЕ`ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Евангелие. Тогава мама ще се отпусне да разправя пък за евангелието — тя му казваше вангелето — дето го е прочел дядо поп. Т. Влайков, Пр. I, 86. Тя [Тодорка] на Марийка думаше: / — Мари, калино Марийке! Яз на черква ще ида, / яз не ща млого да седя, — / доде са чете вангеле. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 11.
ВАНДА`ЛИ мн., ед. (рядко) ванда`л и ванда`лин м. 1. Истор. Древногерманско племе, известно с жестоките си войни срещу Рим, след завладяването на който (в 455 г.) унищожило много ценни паметници на изкуството и културата. Германското племе вандали опустошило много земи по своя път. Ист. V кл, 1980, 253. Тука е бил доведен някога кралят на вандалите Генемир, пленен от ромейския военачалник Велизария. А. Каралийчев, В, 131. Финикийци и картагенци, римляни и вандали, византийци и сарацини са водели кървави битки за поробване на храброто местно население. ВН, 1959, бр. 2595, 4.
2. Прен. Разрушители на културни ценности. Хитлеристките вандали, съзнателно и умишлено разрушиха безброй паметници на културата в окупираните страни.
— От нем. Vandalen през рус. вандалы*.
ВАНДАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Вандалщина. Трябваше да рухне цялата феодална система на Турската империя, да се премахнат подтисничеството и вандализмът на султана. Д. Спространов, С, 292. Отседналите в Северна Африка вандали се прехвърлили в Италия. Наскоро след това завладели Рим, ограбили го, избили хиляди жители и се оттеглили. Оттогава останала думата „вандализъм“ — жестоко и безогледно опустошаване. Ист. V кл, 1980, 253.
ВАНДА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до древногерманското племе вандали. Вещий му [на Юстиниан] войвода Велизарий покорил е 533 л. вандалското царство у Африка. ВИ, 69.
2. Прен. Които се характеризира с варварска жестокост и с унищожаване на културни ценности. Привеждат се много примери от вандалски опропастявания на цели библиотеки със старобългарски ръкописи. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 652. От тези писма стана явно, че бежанците са малтретирани от полицейските стражари, .. Обръщаме най-сериозното внимане на нашето правителство да спре тая си вандалска политика спрямо тия нещастници, защото последствията могат да бъдат твърде печални. Пряп., 1903, бр. 73, 4. Вандалска постъпка.
ВАНДА`ЛСКИ. Нареч. от прил. вандалски (във 2 знач.). Времето за жалост не постъпя по-малко вандалски с тях [фреските на Рафаело] и може да се предвиди един ден, когато ония, които идат тука, ще намират само печални петна там, дето се развива сега чудната Рафаелова епопея. К. Величков, ПССъч. III, 180.
ВАНДА`ЛСТВО, мн. -а, ср. Вандалщина.
ВАНДА`ЛЩИНА ж. Жестоко, безогледно ограбване, унищожаване на културни ценности; вандализъм, вандалство. Той вдигна теслата и я стовари върху нозете на ктиторите… В този момент някой застана на входа… — Какво правиш тук? Що за вандалщина? — избоботи страховито гласът на стария. Н. Стефанова, ОС, 169-170.
ВА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до вана.
ВАНИ`ЛА ж. Остар. Ванилия. Към тропическите орхидеи принадлежи и растението ванила. А. Бойчинов, ПХ, 31. Най-после там растат и всичките ония растения, на които произведението им употребляваме .. като: сахар, чай .., мускат, ванила, синило и др. К. Смирнов,* З, 96.
ВАНИ`ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението ванилия; ванилиев, ванилов. Ванилени листа. Ванилени цветове. Ванилени шушулчици.
2. Който съдържа прах ванилия или е от ванилия; ванилиев, ванилов. Тука окъпаните .. пият полуизлегнали на леглата си кафе, чай, шербет или пък вода, подсладена с рахат локум, а често с вишнево и ванилено бяло сладко. Ст. Чилингиров,* ПЖ, 162. Ванилена есенция.
ВАНИ`ЛИЕВ -а, -о, мн. -и, прил. Ванилов, ванилен. Миришеше на печено агнешко, на туршии, на баница със сирене, сред тия миризми като невинна усмивка сред по-опитни усмивки нежно ухаеше ванилиевият прашец. А. Гуляшки, ДМС, 61.
ВАНИЛИ`Н м. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията. // Ароматично вещество с мирис на ванилия, което се добива по химически начин и се употребява в сладкарството и парфюмерията. На всички е известна приятната миризма на ванилията. По-рано единственият източник на тази миризма бяха изсушените шушулки на едно тропическо растение… Сега вече се употребява синтетичен ванилин. ВН, 1961, бр. 3143, 4.
