В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
ВАНЙЛИЯ ж. 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепо-ви с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. УапШа р1атгоНа. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе.., банани, ванилия... К, 19оЗ, кн. 2,
5. Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки. П. Бобев, ЗП, 120.
2. Плод от това растение с приятна миризма.
3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. Дори и курабии беше успяла да направи, които., разливаха приятен мирис на ванилия. Ст. Марков, ДБ, 412. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия. Д. Димов, Т, 26.
— От исп. уаш11а ’шушулчица’ през гр. рау&их. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български... ГСУ, 1960, 190).
ВАНЙЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Вани-лен, ванилиев. Ванилов прах. Ванилов сладкиш. Ванилов сладолед.
ВАНИЧКА ж. Умал. от вана (в 1 и 3 знач.). Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка. Г. Белев, КВА, 185. Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета. Тонич, СбСт, 299.
ВАНТИ мн., ед. (рядко) ванта ж. Мор. Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите. Д. Богданов, ТА, 12. — Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното. П. Льочев, ПБП, 25. Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му. Сл. Чернишев, ЛА, 8.
— От хол. \уап*.
ВАПИР м. Диал. Вампир, бродник; гро-бник, плътеник, тенец, устрел. Най-много котленските овчари разискват върху верите .., за таласъмите, чумата, юдите, вапи-рите и пр., в съществуванието на които са положително уверени. 3. Стоянов, ЗБВ 1,28.
— Други форми: в е пир, ляпйр.
ВАПИРИН, мн. вапйри, м. Простонар. Вампирин.
ВАПИРКА ж. Диал. Вампирка. Како що му ет адетот от сите вапири, така и Катерина вапирка зулум праела. Нар. прик., СбНУ УП, 148.
— Други форми: вепйрка, ляпйрка.
ВАПИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— Други форми: вепйрски, ляпйрски.
ВАПИРЯСАМ. Вж. вапирясвам.
ВАПИРЯСВАМ, -аш, несв.; вапирясам,
-аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВАПИРЯСВАМ СЕ несв.; вапирясам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— Други форми: вепирясвам, врапирясвам.
ВАПИРЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вапирясвам и от вапирясвам се; вампи-рясване.
— Други форми: вепирясване, врапирясване.
ВАПОР м. Остар. Параход. — А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа. Г. Белев, ПЕМ, 31. Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна. 3. Стоянов, ЗБВ I, 101. Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботъов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора „Радецки“, наедно с 210 отбор момци. НБ, 1876, 24. Пощите по вода стават с вапорите. М., 1857, 43. Пътнишки вапор. Хамалски вапор.
— От ит. уароге ’пара, параход’ през тур. уарог (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: в а м п о р гр.
ВАПОРИЗАТОР м. Мед. Уред за обга-ряне повърхност на тъкан или орган с пара.
— От фр. уароп8а1еиг.
ВАПОРИЗАЦИЯ ж. Мед. Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с пара за спиране на кръвотечение.
ВАПОРИМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване налягането на различни течности.
— От лат. уарог ’пара’ + -метър.
ВАПОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вапор. Смисълта на тези проекти е накратко следующата: .. Фи-нанциите на Чехско да ся употребяват изключително за в полза на чехската земя и да не отиват да обогатяват немските страни.., да помагат на немските вапорски дружества и пр. Г. Драганов, Лет., 1873, 156-167.
— Друга форма: вампорски.
ВАПСАМ. Вж. вапсвам и вапсувам.
ВАПСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапсам като прил. Диал. Боядисан. На главата му фес ли е, вапсан кюляф ли е, .. не бе познат, той бе превързан с една черна забрадка. Ил. Блъсков, ДБ, 24.
— Друга форма: в а п ц а н.
ВАПСАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: в а п ц а р.
