Page:RBE Tom10.djvu/754

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


те, се предизвикват от пренапрежение на възбудните или задържните процеси. ВН, 1961, бр. 2909, 4. Невротичен тик.

НЕВРОТОМИЯ ж. Мед. Разрязване на нерв с лечебна или научна цел. Преценявайки положителните и отрицателните резултати на операцията, той [Поленов] стига до извода, че нито невротомиите, нито симпатектомиите могат да прекъснат напълно рефлексните дъги. Ц. Михов, и др., КП, 185.

— От гр. veüpov 'нерв' + торт) 'рязане'.

НЕВРОТОНИЯ ж. Мед. Опъване на нерв.

— От гр. veüpov 'нерв' + xövoq 'опъване'. — От М. Фили-пова-Байроиа и др., Речник на чуждите думи..., 1982.

НЕВРОФИБРОМ м. Мед. Тумор, който се развива от обвивката на периферните нерви. От доброкачествените [тумори] най-често се срещат неврофибромите. М. Василев и др., ВБ, 122.

НЕВРОХИРУРГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по неврохирургия. Възможностите за нараняване на черепа в училищ-ната възраст налагат особено внимание при главоболие, възникнало след малка на пръв поглед черепна травма.. Тези случаи изискват незабавна намеса на неврохирург. 3, 1969, кн. 1,7. Асистентът го представи:

Доктор Пеев, най-добрият неврохирург у нас. Ем. Манов, БГ* 192.

НЕВРОХИРУРГИЯ ж. Мед. Дял от хирургията, който изучава заболяванията на нервната система, изискващи оперативно лечение. През последните две десетилетия се развиха и обособиха у нас гръдната хирургия,.., напоследък и неврохирургията,.., сърдечната хирургия и др. Ц. Михов и др., КП, 10. Успехите на съвременната неврохирургия дават възможност по времето на мозъчна операция да дразним с електричен ток отделни места на кората и да наблюдаваме какви движения или усещания се появяват при това у болния. Псих. X кл, 25. Катедра по неврохирургия. Н Клиника, в която се провежда такова лечение. Професор Славов от неврохирургията му беше познат нека опитат. К. Колев, М, 62.

НЕВРЪСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Разг. 1. Който е още в детска възраст; малък. Останал невръстен сирак,.., момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Преди години тя бе гледала на смъртта като на избавление: тогава децата бяха още невръстни и тя се бореше с живота само със своите две ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 93. Тя [Николина] беше прегърнала здраво невръстния едногодишен син на Перови, въртеше се с него и викаше сподавено: Гош-ко! Г. Райчев, ЗК, 44. Ти излез, майко, послушай/със мойте братя невръстни / моята песен юнашка — / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред. смъртта и пред дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. //Който още не е достигнал пълнолетие; млад. Невръстни селски младежи повечето от ергените бяха мобилизирани в Бело-морието и Македония задяваха под вишните момичета. Д. Димов, Т, 388. Отгоре, над нашите стаи, живееше някаква бедна жена, с едничката си дъщеря, невръстно, болнаво момиче гимназистка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Ирина беше още невръстно девойче и се страхуваше нощем самичка в стаята си, а понякога слугите забравяха да й запалят и огън, но тя никога не се оплакваше. Т. Влайков, Съч. III, 81.

2. Прен. Който се отнася до детския или началото на младежкия период от живота на човек; ранен. — От невръстни години заговори Теодосий, а гласът му трепереше Исус седеше в душата ми и сладко я вълнуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Тя [Николина] беше истинско селско момиче, расло в работа — .. — още от невръстно детинство. Г. Райчев, ЗК, 32. Мое неспокойно поколение, /труден път ти в мрака извървя, / .. / Ти позна и битки, и погроми, / ти в невръстна младост възмъжа / и какви ли тежести огромни/на плещите си не издържа! Мл. Исаев, ЯД, 5.

3. Като същ. невръстни<те> мн. Деца; малките. Хората притичваха с чадъри, прескачайки потоците из улиците и пълнеха читалищния салон. Ние, невръстните, не бяхме, разбира се, там. К. Константинов, ППГ, 75. — Не! Не! Кефалът найн тук. Кефалът в море! в своята безпомощност българинът изкълчваше вече родния език, като невръстните, когато искат да кажат нещо на чужд език. Н. Каралиева, Н, П.

НЕВРЪСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Малко, невръстно дете. И случи се, помине невръстно дете, помами го с ябълката и настървено отхапе от нея. Хапка-две пълнят устата му с благост, услаждат не-връстника. М. Сми лова, ДСВ, 145. В невръстни години,..- аз правех 40 поклона пред Матер Божия, за да бъда прилежен, добър школник.. Тогава в мене говореше не-връстникът. Ив. Кирилов, Съч. II, 172. Показа се разчорлената, изплашена глава на една руса девойка, притиснала здраво с едната си ръка до гърдите почти гол не-връстник и няколко увехнали цветя. П. Михайлов, ПЗ, 106.

НЕВРЪЩАНЕ ср. Остар. Положение, при което някой не се завръща някъде, при някого. За невръщането на княза Караве-лов бе успял вече да намери една формула. С. Радев, ССБ II, 131...— Отиде всичко, фръкнаха надежди за щастие, фръкнаха блянове.. Как си смяла да помислиш такова чудовищно нещо?.. Твоето невръ-щане... Мълвата за сестра ми... Ив. Вазов, Съч. XXI, 167.