НЕВТАсАл, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хляб, тесто и др. — който не е бухнал, тупнал, колкото е необходимо под действието на мая, квас и не е готов за печене или използване, обработка. Драго й е [на Минка], и от драгост шетба не случва, работа бърка.. Хляб невтасал ще метне, гозба не-солена ще сложи, стомна без вода ще подаде... Ц. Церковски, Съч. III, 85-86. И той [Новак] сърдито плю в огъня. Дебелото му тяло се тресеше като невтасало тесто в нощви. Ст. Загорчинов, ДП, 478. // Остар. и диал. Който не е ферментирал. Невтасала-та още боза, която съдържа в себе си много пробяла, продължава да прокисва в стомаха и с това препятствува на пищеваре-нието. Знан., 1875, бр. 16, 248.
НЕВТАСВАНИЕ ср. Диал. Положение, състояние, при което някой не е могъл, не е успял да свърши, да направи нещо. Аз ся забравих да Ви ся обадя, но моля Ви ся да мя простите, зачтото това не би от немаре-ние, а от невтасвание. АНГI, 13.
НЕВУС м. Анат. Органичен порок на развитието на кожата във вид на петно или на брадавично образувание; бенка. Невусът е туморообразно разрастване на пигментната тъкан, но не е тумор, а местно смущение в развитието; той не притежава способността да расте. Б. Кърджиев, ОПА, 65.
— От лат. naevus.
HÈBYCEH, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Анат. Който се отнася до невус, свързан е с невус. Невусни клетки. Невусен цвят. Не-вусна форма.
HEB4ÈCAH, -а, -о, мн. -и, прил. За коса, брада, мустаци, грива — който не е вче-сан, подреден, пригладен с гребен; несресан. Косата му,., изхвръкваше мазна и невчесана отзад и, изпод кирливия му фес. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 25. Беше майката на Рашко — около петдесетгодишна жена с леко посребрени невчесани коси и тъмно лице, по което годините бяха оставили бръчки. П. Стъпов, ГОВ, 164. Влезе барон Ридезел с невчесана брада, която бе пригладил само с ръце. В. Геновска, СГ, 392. Минев прекара пръсти през вечно невчесаните си черни къдри и вторачи черните си малко изпъкнали очи в Гергин с присмехулно внимание. Ем. Манов, ДСР, 44. // За човек или глава на човек — който е с неподредени, непригладе-ни с гребен коси; несресан. Срещу портата на Милонас се насъбраха няколко жени, още невчесани, няколко деца, току-що станали от леглото. Д. Талев, ГЧ, 462-463. Преместих пистолета си в предния джоб и станах. Невчесаната ми глава щръкна над храста. П. Вежинов, ЗНН, 144. Обикновено с малко закъснение пристигаше още невчесана и голямата й дъщеря — нашата позната Елиан. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. Те [децата] бяха полуголи,.., немити, невчесани. Кр. Григоров, Р, 153.
НЕВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Безвъзвратен; невъзвратим. Сърцето на Гороломова примираше.. Всяка минута беше скъпа сега и невъзвратна. Ив. Вазов, Съч. XI, 173. Едно ясно, спокойно съзнание, че се отива срещу смъртта,.., че всичко, което ще стане, е неизбежно и не-възвратно. И. Йовков, Разк. II, 133-134. Майки оплакват горчиво невъзвратната загуба на своите рожби, поразени от отро-вателните илачи на лъжехекимина. С. Боб-чев, Ч, 1874, бр. 3, 71. Сърце за мига забравя тъгата, що го трови, / и трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, за дните невъзвратни / на младите надежди и сънищата златни. П. К. Яворов, Съч. I, 17.
НЕВЪЗВРАТИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се възстанови, възвърне, който е отминал завинаги; безвъзвратен. Той мигаше често-често и като че търсеше да зърне нещо отдавна загубено и невъзвратимо. Г. Караславов, Избр. съч. X, 72. — Ах, как обичам тия песни,... Какво ми напомня тя — извика той и отново въздъхна, както въздиша човек над скъп, невъзвратим спомен. Ем. Станев, ИК I и II, 153-154. Всички спомени от младостта са прелестни, защото това, което е било, е невъзвратимо. Ст. Сивриев, ЗСБ, 203.
2. Като същ. невъзвратимото ср. Нещо, което не може да се възстанови, възвърне, което е отминало завинаги. И ето сега, когато всичко бе на прага на невъзвратимото, Слав Грашев изпита несигурност, съмнение в правилността на решението си. Д. Фучеджиев, Р, 301. Родопчани прималяваха от пеене, гласът на Стоян изпълваше песента с носталгична въздишка по невъзвратимото. Ст. Сивриев, ЗСБ, 12.
НЕВЪЗВРАТИМО нареч. Книж. Безвъзвратно. — Всичко, което наричаме обективна действителност или битие, или съществуване, е всъщност едно мигновение, тясно заключено между това, което е невъзвратимо отминало, и това, което не се е още случило... П. Вежинов, ЗНН, 67. Та не е ли ясно, че където няма почва, животът умира невъзвратимо, трагично, а заедно с почвата умира по мъничко и светът? Н. Хайтов, 1ИГ, 200. Може би в тоя миг и Матей клепе своята коса, наведен ниско над наковалнята, и никак не подозира, че невъзвратимо и съдбоносно към него върви младият сержант Иван Мравов. Й. Радичков, ВН, 135. И в треската, що ни убива, / като слепци в нощта се дирим, / и по-невъзвратимо ни упива / вихрушката, която свири... Е. Багряна, ЗМ, 23.
НЕВЪЗВРАТЙМОСТ, -тта, мн. няма,
