ж. Книж. Отвл. същ. от невъзвратим (в 1 знач.); безвъзвратност. Жената, другарите, малките и големите вълнения, мечтите... — всичко това беше минало. Съзнанието за неговата невъзвратимост му донесе едно огромно вътрешно освобождение. Ем. Ма-нов, БГ, 39. Още по-вълнуващо и по-драма-тично расте чувството за самота и невъзвратимост на загубата. Ив. Спасов, БС, 143. В своята трудна ц сложна работа Слав Грашев често бе изпадал в тежко положение. Но несигурността, която го завладя сега, беше свързана с чувството за невъзвратимост. Д. Фучеджиев, Р, 302.
НЕВЪЗВРАТНО нареч. Остар. Безвъзвратно; невъзвратимо. Ония, които не могат или не рачат с изпъчени гърди и с малки крачки да стъпват надолу,.., се струполясват „невъзвратно. Хр. Белчев, Избр. съч. 90. Йоще с паданието ми те [дисагите] се изкачиха от рамото ми и бяха понесени и отнесени невъзвратно от реката. П. Р. Славейков, БП I, 28. Няма вече помежду ни туй фанариотско духовенство,., неговото владение над България се свърши невъзвратно. Тур. СбПер. п. II, 130. Ти губиш невъзвратно светла памет. Н. Лилиев, Ст 1932, 119. И малко думи стигат до слуха ми, /а другото изчезва невъзвратно! Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.
НЕВЪЗВРАЩЁНЕЦ, лш. -нци, м. Лице, което (по време на тоталитарния режим от 1944 до 1989 г.) се намира извън пределите на България и по политически причини не може да се завърне в нея. Той [доц. Азма-нов] се оказа брат на Продан Дражев, не-възвращенец, един от активните сътрудници на Радио «Свободна Европа». П. Ье-жинов, НБК, 238.
НЕВЪЗВРАЩЁНКА ж. Жена невъзв-ращенец. Сестрата на моята хазяйка беше невъзвращенка и живееше в Италия.
НЕВЪЗДЪРЖАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За характер, натура на човек — който лесно се поддава на раздразнение, склонен е да избухва бързо; избухлив, сприхав. Честолюбив и самонадеян, той [Васил Стоянов] е имал невъздържан характер. М. Арнаудов, БКД, 56. За тия свои избухвания писателят не обичаше да говори,.. Очевидно съзнаваше, че те са прояви на негови силни възмущения, изблици на неспокойна, невъздържана натура, и не искаше да си спомня за тях. СбАСЕП, 52. // За човек — който има такъв характер, натура; избухлив, сприхав. Петър се топеше от гняв и какъвто беше остър и невъздържан, караше се с ръководителите, наричаше ги чиновници и печелеше тяхната ненавист. И. Петров, НЛ, 154. Раковски погледна единия, после другия. Тъй различен беше мълчаливият, съобразителен и хладнокръвен Левски от невъздържания, неразумно смел Караджа. Ст. Дичев, ЗСI, 461. През тия дни тя [Султана] не се караше често и на стария, на Стояна, макар той да беше много невъздържан в радостта си за Ния. Д. Талев, ПК, 9. Невъздържан и буен, той беше готов да се скара с всеки. И. Йовков, Ж 1945, 55.
2. Прен. За чувства, възгласи и под. —- който се изразява силно и спонтанно от човек, който не се въздържа, възпира, ограничава от нещо; необуздан, несдържан. Той крачи отпуснато, бавно и сипе“ невъздържани хули против целия свят. Й. Йовков, ПК, 86. — Ти беше парик и роб на болярина, беше между нас, твоите братя, и трябваше да те възпираме в твоя невъздържан гняв към всички, които измъчваха и ограбваха нищите. Д. Талев, С II, 257. Той доизпи кафето си, погледна пак портрета и каза: — Аз съм Левски. Занемялата одая изведнъж се изпълни от невъздържани, възбудени възклицания и викове. Призна! Призна! Ст. Дичев, ЗС II, 727. В класа,.., един поток от веселост напояваше атмосферата. Може би и приятната усмивка на учителя тогава да ни заразяваше и да окуражаваше към по-добна невъздържана веселост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. // За живот— който е изпълнен със силни страсти, при който липсва въздържане от плътски удоволствия, от развлечения; бурен, необуздан. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот сЛалча и други млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят... Припомня си той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. III, 115.
НЕВЪЗДЪРЖАНЕ, мн. няма, ср. Липса на въздържане в нещо; невъздържание. Невъздържане от алкохол. Невъздържане от тютюнопушене.
НЕВЪЗДЪРЖАНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Невъздържане. Сънят успокояваше поне на време тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. [Ракията] подигаше му охотата, възбуждаше му лакомството и невъздържанието до не-май-къде. Ил. Блъсков, СК, 41. Пред самите врата на поста светата черкова спомя-нува ни изгнанието на прародителите ни из рая заради непослуишостта и невъздържанието. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 274. Безсрамието и невъздържанието са противоположните на срамежливостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173.
НЕВЪЗДЪРЖАНО. Нареч. от невъздържан; без въздържане, без ограничение, несдържано. Гледах я невъздържано, открито, с явно възхищение, а тя в края на песента ме погледна бързо и скрито. Кр. Белев, РСК, 16. А болярите на царицата ядоха и пиха много, невъздържано. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 460. — Дайте да видя заповедта.. — Няма такава заповед! —
