?ече невъздържано грубо цивилният мъж.
'. Караславов, ОХ VI, 294-295. Когато минаха край изправения в ъгъла младеж, тя го посочи с очи и шепнешком заразказва нещо. Къбръзлията невъздържано се изсмя. Ст. Дичев, ЗС I, 46. Катерина невъздържано се гордееше с по-младия си брат и на два пъти събра в двора девойчетата от махалата да му пеят. Д. Талев, ЖС, 219.
НЕВЪЗДЪРЖАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от невъздържан; несдържа-ност. Всички знаеха Стоян Буйнова, познаваха неговата невъздържаност и острота, волността на мислите му, които, както се говореше, имали своята подкваса от ония оттатък границата — емигрантите. Ст. Дичев, ЗС I, 53. Конете са най-чувствителните животни, и вън от лошото отнасяне, самото неспокойствие и невъздържаност на djidq Давида премина и върху неговия кон. И. Йовков, Пк, 207. Докато баща му се отнасяше с болезнено примирение към несправедливите постъпки на първо-жреца, Амбо въставаше срещу тях с младежка невъздържаност, с буйно негодувание. М. Марчевски, ОТ, 192. Ередиа изпи четири чаши [коняк] — невъздържаност, която Фани виждаше за първи път у него. Д. Димов, ОД, 219.
НЕВЪЗМОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не може да стане, да се осъществи, да се реализира; неизпълним, неосъществим. Всеки е наклонен да вярва, че в такива дни настъпва мълчаливо примирие, което прави невъзможни^ каквито и да било вражоебни действия. Й. Йовков, Разк. II, 60. Който люби, той вижда всичко, — той може всичко, за него няма невъзможно нещо. Ив. Вазов, Съч. XX, 57. Да се представи една обща картина на всичко туй, което се изпречва пред очите на пътника, посещаващ за пръв път нюйоркското пристанище, е нещо положително невъзможно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. — Ще можете ли да отделите малко време, за да ми позирате? — Това е невъзможно! — извика тя изплашена. К. Петканов, В, 43-44.
2. Който не може да бъде понасян, търпян; непоносим, нетърпим. Едва изкараха три години под бащин покрив, толкова невъзможни станаха отношенията между снаха и свекърва. К. Петканов, БД, 11. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. III, 67. Всеки искаше да излезе от това невъзможно положение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 69. // За човек, рядко за животно — който не може да бъде понасян, търпян от другите заради поведението, постъпките си; нетърпим, непоносим. Вечно безпокоен,бунтуващ се против всички приети правила, традиции и обществен морал, той стана невъзможен и въоръжи против себе си обществото... Ив. Вазов, Съч. XIII, 55. Този невъзможен Ко-жевников само мисли как да те злепостави! Ст. Дичев, ЗС №, 468. Най-после мечетата до такава степен станали невъзможни с лудориите и пакостите си, че семейството се принудило да ги подари на един свой приятел. П. Петков, СП, 60. Гласът й звучеше патетично: — Трябва да ви се извиня. Бях невъзможна. Нали ще ми простите? А. Мандаджиев, БЦР, 78.
3. За който не се допуска, че може да съществува поради своята изключителност или невероятност; невероятен, недопустим. И докато свободната й ръка ровеше в куфара с касети за Висоцки.. — тя взе трескаво да си припомня невъзможната история, разказана от дългокракия спортист с много смях. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 15-16. Приказваха за войната, предаваха едни на други тия слухове, които по разни пътища идеха до тях: най-невъзмож-ни и фантастични разкази, в които тия измъчени^ хора все още бяха наклонни да вярват. Й. Йовков, Разк. I, 111-112. Стига вече, — провикнат се тия педагози, — сте разправяли невъзможни фантазии за дядо и баба, за Иванчо и Марийка. Дайте нещо реално, подгответе детето за живота. Елин Пелин, Съч. IV, 202-203. Но можете ли си въобрази нещо по-невъзможно, по-немисли-мо? Една хубава госпожица, при тоя дивен водопад, сред тая дивна поема на планините, беше разтворила вестник и го четеше!... Ив. Вазов, Съч. XVII, 12.
4. За език, писмо, стил и под. — който е много лош, изпълнен е с грешки, грапавини и не отговаря на изискванията за книжовност, грамотност. После скрива огледалцето, лицето му светва, взема горда поза и започва да говори сега на руски. Един невъзможен руски език: „Илъя! Голубчик! По-дрй^на меня пажалуста немножко водицу!“ Й. Йовков, Разк. I, 10. [Бончев] изтъква невъзможния му [на Пърличев] език, някаква чудата смес от македонско наречие, русиз-ми, новоизковани думи. М. Арнаудов, БКД, 226. Донесоха се лекарства от града, Мицо бърже стана и ние почнахме трескава работа, като използувахме дори невъзможния почерк на учителя. П. К. Яворов, ХК, 124.
5. Който не отговаря на общоприетите изисквания; лош. Гноясалата рана клонеше да се превърне в гангрена и трябваше да се изчистят основно всички гнойни огнища. А тука той [Евгени] трябваше да работи при невъзможни условия и се страхуваше, че не ще може да извърши операцията както трябва. Д. Ангелов, ЖС, 182. Отпосле се научих, че по този опасен, невъзможен път отдавна никой не е лазил — порядъчните хора плащат шилинги и вземат със себе си водачи. Стр. Кринчев, СбЗР, 359-360.
6. Остар. В съчет. с гл. като правя, на
