те, се предизвикват от пренапрежение на възбудните или задържните процеси. ВН, 1961, бр. 2909, 4. Невротичен тик.
НЕВРОТОМИЯ ж. Мед. Разрязване на нерв с лечебна или научна цел. Преценявайки положителните и отрицателните резултати на операцията, той [Поленов] стига до извода, че нито невротомиите, нито симпатектомиите могат да прекъснат напълно рефлексните дъги. Ц. Михов, и др., КП, 185.
— От гр. veüpov 'нерв' + торт) 'рязане'.
НЕВРОТОНИЯ ж. Мед. Опъване на нерв.
— От гр. veüpov 'нерв' + xövoq 'опъване'. — От М. Фили-пова-Байроиа и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
НЕВРОФИБРОМ м. Мед. Тумор, който се развива от обвивката на периферните нерви. От доброкачествените [тумори] най-често се срещат неврофибромите. М. Василев и др., ВБ, 122.
НЕВРОХИРУРГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по неврохирургия. Възможностите за нараняване на черепа в училищ-ната възраст налагат особено внимание при главоболие, възникнало след малка на пръв поглед черепна травма.. Тези случаи изискват незабавна намеса на неврохирург. 3, 1969, кн. 1,7. Асистентът го представи:
— Доктор Пеев, най-добрият неврохирург у нас. Ем. Манов, БГ* 192.
НЕВРОХИРУРГИЯ ж. Мед. Дял от хирургията, който изучава заболяванията на нервната система, изискващи оперативно лечение. През последните две десетилетия се развиха и обособиха у нас гръдната хирургия,.., напоследък и неврохирургията,.., сърдечната хирургия и др. Ц. Михов и др., КП, 10. Успехите на съвременната неврохирургия дават възможност по времето на мозъчна операция да дразним с електричен ток отделни места на кората и да наблюдаваме какви движения или усещания се появяват при това у болния. Псих. X кл, 25. Катедра по неврохирургия. Н Клиника, в която се провежда такова лечение. Професор Славов от неврохирургията му беше познат — нека опитат. К. Колев, М, 62.
НЕВРЪСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Разг. 1. Който е още в детска възраст; малък. Останал невръстен сирак,.., момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Преди години тя бе гледала на смъртта като на избавление: тогава децата бяха още невръстни и тя се бореше с живота само със своите две ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 93. Тя [Николина] беше прегърнала здраво невръстния едногодишен син на Перови, въртеше се с него и викаше сподавено: — Гош-ко! Г. Райчев, ЗК, 44. Ти излез, майко, послушай/със мойте братя невръстни / моята песен юнашка — / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред. смъртта и пред дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. //Който още не е достигнал пълнолетие; млад. Невръстни селски младежи — повечето от ергените бяха мобилизирани в Бело-морието и Македония — задяваха под вишните момичета. Д. Димов, Т, 388. Отгоре, над нашите стаи, живееше някаква бедна жена, с едничката си дъщеря, невръстно, болнаво момиче — гимназистка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Ирина беше още невръстно девойче и се страхуваше нощем самичка в стаята си, а понякога слугите забравяха да й запалят и огън, но тя никога не се оплакваше. Т. Влайков, Съч. III, 81.
2. Прен. Който се отнася до детския или началото на младежкия период от живота на човек; ранен. — От невръстни години — заговори Теодосий, а гласът му трепереше — Исус седеше в душата ми и сладко я вълнуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Тя [Николина] беше истинско селско момиче, расло в работа — .. — още от невръстно детинство. Г. Райчев, ЗК, 32. Мое неспокойно поколение, /труден път ти в мрака извървя, / .. / Ти позна и битки, и погроми, / ти в невръстна младост възмъжа / и какви ли тежести огромни/на плещите си не издържа! Мл. Исаев, ЯД, 5.
3. Като същ. невръстни<те> мн. Деца; малките. Хората притичваха с чадъри, прескачайки потоците из улиците и пълнеха читалищния салон. Ние, невръстните, не бяхме, разбира се, там. К. Константинов, ППГ, 75. — Не! Не! Кефалът найн тук. Кефалът в море! — в своята безпомощност българинът изкълчваше вече родния език, като невръстните, когато искат да кажат нещо на чужд език. Н. Каралиева, Н, П.
НЕВРЪСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Малко, невръстно дете. И случи се, помине невръстно дете, помами го с ябълката и настървено отхапе от нея. Хапка-две пълнят устата му с благост, услаждат не-връстника. М. Сми лова, ДСВ, 145. В невръстни години,..- аз правех 40 поклона пред Матер Божия, за да бъда прилежен, добър школник.. Тогава в мене говореше не-връстникът. Ив. Кирилов, Съч. II, 172. Показа се разчорлената, изплашена глава на една руса девойка, притиснала здраво с едната си ръка до гърдите почти гол не-връстник и няколко увехнали цветя. П. Михайлов, ПЗ, 106.
НЕВРЪЩАНЕ ср. Остар. Положение, при което някой не се завръща някъде, при някого. За невръщането на княза Караве-лов бе успял вече да намери една формула. С. Радев, ССБ II, 131...— Отиде всичко, фръкнаха надежди за щастие, фръкнаха блянове.. — Как си смяла да помислиш такова чудовищно нещо?.. — Твоето невръ-щане... Мълвата за сестра ми... Ив. Вазов, Съч. XXI, 167.
