НЕВРОЛОГ, мн. -зй, м. Мед. Лекар, специалист по неврология. За десет минути я [Криста] прегледаха двамата лекари.. Само неврологът,.., я задържа по-дълго. П. Вежинов, НБК, 373. — И аз никак не съм добре с нервите — рекох й. — Ако искаш, да те завеоа при него, един от най-добрите невролози е... Л. Дилов, МСП, 179.
НЕВРОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до нервната система на човека или е свързан с нея. Неврологично усложнение. Неврологично заболяване.
2. Който е предназначен за изследване и лекуване на заболявания на нервната система на човека. Неврологична клиника. Неврологичен диспансер.
НЕВРОЛОГИЯ ж. Мед. Дял от медицината, който изучава нормалните функции и заболяванията на нервната система на човека. Специализация по неврология. Лекции по неврология. II Дял от клиничната медицина, който се занимава с лечение на нервната система. Клиника по невро/югия. Катедра по неврология.
НЕВРОМА ж. Мед. Тумор на нервната тъкан.
— От гр. уейроу 'нерв. жила'. — От М. Филииова-Байро-ва и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
НЕВРОН м. Анат. Основен градивен (структурен и функционален) елемент на нервната тъкан, съставен от нервна клетка с всичките й израстъци. Прието е всяка отделна нервна клетка, която има различна големина и форма, да се означава като неврон. Ал. Гюровски, АЧ, 35. Нервната тъкан е образувана от неврони. Нерронът представлява нервна тъкан с множество израстъци. Анат. VIII кл, 12.
— От гр. уейроу 'нерв, жила'.
НЕВРОПАТ м. Мед. Лице, което страда от нервно разстройство, от невропатия. Хвърлих я [баничката] заедно с книжката в кошчето за отпадъци и чух как продавачката победоносно възтържествува след мен: — Нали ви казах: това е типичен кав-гаджия и невропат! Малко ли идват такива? И какви ли не идват въобще!... Тарас, СГ, 64.
НЕВРОПАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който страда от невропатия или е свързан с невропатия. Невропатични хора. Невропатично заболяване.
НЕВРОПАТИЯ ж. Мед. Вродено или придобито болестно състояние, в основата на което лежи дисфункция на вегетативната нервна система.
НЕВРОПАТОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по невропатология. Конгрес на невропатолози от Европа. Консулт на невропатолози.
мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до невропатолог или до невропатология. Невропа-тологични изменения.
НЕВРОПАТОЛОГИЯ ж. Мед. 1. Дял от патологията, който изследва болестните изменения, получени в резултат на прекарани различни заболявания на нервната система. Преподавател по невропатология.
2. Неврология (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
НЕВРОТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Довеждам някого до състояние да изпада лесно в силна нервна възбуда, правя някой да стане невротик. Много често младите и неопитни майки с крясъците си нев-ротизират децата, невротизирам се страд.
НЕВРОТИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Достигам до състояние, в което лесно изпадам в силна нервна възбуда, ставам невротик, превръщам се в невротик. Отварям прозореца, за да изветрее вонящото дихание на звяра, което ме е преследвало до самата кола. Не знам какво става с мен, май нещо съм се невротизирал, откакто се разведох с жена си. П. Вежинов, Б, 7. Именно психастеникът се най-често и най-лесно невротизира, при напрегнати или неблагоприятни условия в живота. В. Македонски, Пр, 1952, кн. 6, 29.
НЕВРОТИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от невротизирам и от невротизирам се. Неопитността на младите майки често причинява невротизиране на децата им.
НЕВРОТЙК, мн. -ци, м. 1. Мед. Лице, което страда от невроза. Челото му е високо, походката енергична, движенията по-ривисти, [следователят] напомня невротик, но за разлика от нерваците неговите жестове са винаги точни, някак си преброени и без тикове. Р. Сугарев, СС, 158. С една дума, днес човечеството мре от нерви. Само да мреше! Ами преди смъртта си всеки невротик подлудява поне десетина още здрави. В. Мутафчиева, ИКМ, 130.
2. Разш. Разг. Човек, който лесно изпада в силна нервна възбуда, който има немотивирани нервни реакции. От известно време брат ми е станал невъзможен невротик.
— От гр. veüpov 'нерв, жила'.
НЕВРОТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е характерен за невротик, за невроза. Лесната раздразнителност U избухливост, бързата смяна на чувствата, немотивираният плач, неоснователната обидчивост и подозрителност често са Характерни белези на невротично състояние. ЖД, 1967, кн. 5, 22. Седяха и мълчаха и на Василев му беше уютно и светло, отърсваше се от невротичния копнеж да разказва за болките си. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 42. Невротичните оплаквания, неврози-
НЕ В РОПАТО ЛОГИЧЕН, -чна, -чно,
