Page:RBE Tom10.djvu/272

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ва, аз пак там. Чудомир, Избр. пр, 186. На-крулила ся е, отива. Н. Геров, РБЯ III, 171.

2. Запътвам се, отправям се; накрулвам. И като се закатли, накрули се нататък през поста закъм фурната. Чудомир, Избр. пр, 45.

НАКРУЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накрулвам1 и от накрулвам се; накривяване.

НАКРУЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накрулвам2 и от накрулвам се.

НАКРУЛЯ1. Вж. накрулвам1.

НАКРУЛЯ2. Вж. накрулвам2.

НАКРЪПКА ж. Диал. Кръпка. Тези бе-невреци са били някога бели, но кое от времето, кое от безбройните накръпки, бяха се лишили от определен цвят. М. Георгиев, Избр. разк., 154. А не беше да речеш, ни съдран [сукманът], ни изтрит, ни нищо, цел здрав и накръпка биля немаше, а само отвъд левата страна беше поизлизан. М. Георгиев, Избр. разк., 63.

НАКРЪСТ нареч. Разг. 1. Във вид, форма на кръст1; кръстовидно, кръстосано, кръстообразно. На петия ден забиха нак-ръст четири кола в земята и завързаха за тях ръцете и краката на петата жертва. А. Дончев, ВР, 253. Те са млади и хубави момчета,.., напети и стегнати в кафявите си униформи, с бели навои, изпъстрени с широки ивици от черни върви, навити нак-ръст. Й. Йовков, Разк. I, 100-101.

2. В посока, перпендикулярна на друга; напряко, напреки. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната воденица, го видяха, че стои на едно място, сякаш се бои да прекрачи черната сянка, която орехът хвърляше накръст връз поляната. Й. Йовков, СЛ, 96. Поспря [Исмаил ага] там, където тревата бе омачкана, пое пак и отиде много далече, после се върна,.., сви косо, пресече гъстака накръст. Г? Стоев, ЦЗ, 100. Като са тури первият лист над-лъж, а вторият накръст, третият да са тури пак надлъж,.. четвъртият ред са турга пак накръст, тъй като да са не запушват кафезите. 3. Княжески, ПРШ (превод), 74. Санувала [Милена] сана страховита: / ясно небо накръст преломено, / ясно слънце от заход изгрева, / ситни звезди по-земи слетели. Нар. пес., СбНУ XLIV, 103.

3. Диал. На всички страни, по четирите посоки; навсякъде. И като изходих Рбдопа накръст, побягнах от тях. Тръгнах на юг и видях морето. А. Дончев, ВР, 177. От кестените най-старийт домакин зима и хвърля по 3-4 на четири кьошета накръст в къщата, като рече: „За много години“. СбНУКШ, ч. III, 175. — Брате Стояне, Стояне, /...,/накръст си земя обидох, / по хора и по съборе, / нигде девойкя не найдох / на твойе лице прилика. Нар. пес., СбНУ

ХЬШ, 196.

О Две думи (приказки, лакърдии) накръст не мога да кажа. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Той е един глупак, две думи накръст не може да каже. Разпъвам / разпъна накръст някого. Книж. Причинявам голяма мъка някому, измъчвам го силно. Тази гримаса изразяваше сложни преживявания, които го разпъваха накръст. Той носеше по-голямо бреме и от самия войвода. Д. Фу-чеджиев, Р, 181.

НАКРЪСТОСАМ. Вж. накръстос-вам.

НАКРЪСТОСВАМ, -аш, несв.\ накръс-тосам, -ът, св., прех, 1. Кръстосвам много или всички неща. Запрелитаха [щърковете] над каменната цепнатина и наредиха между „Близнаците“ най-дебелите и дълги прътове. Върху тях накръстосаха по-тънките и най-после нахвърляха с човките си тревата и мъха. О. Василев, ДГ, 90. Настъпили бяха големите летни горещини. Нивите замирисаха на хляб,., и накръстосаха класовете над пътищата. Ил. Волен, МДС, 95. ,

2. Само мн. Мнозина, много или всички кръстосваме, поставяме нещо накръст или едно върху друго. Агънцата се свиха в една страна..- стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго. Н. Нинов, Е1ИО, 109. накръстосвам се, накръсто-сам се страд.

НАКРЪСТОСВАНЕ, Мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накръстосвам и от накръстосвам се.

НАКРЪХВАМ СЕ, -аш се, несв.\ иа-кръхна се, -еш се, прич. мин. страд. на-кръхнат, се., непрех. Диал. Изкашлям се, обикн. неестествено, многозначително, за да дам знак за нещо или да се присмея. Когато Иван Стоянов се спря и се ослуша, не дочу никакъв шум откъм столчето. Дали да продължи? Накръхна се, приготви се. П. Велков, СДН, 400. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две белоризки момченца: Тинко и Велю. Що си глупава ма, омъжи се!.. Само да се накръхнеш двайсе души ще ти се обадят. Йл. Волен, ДД, 50. Селимски привлече стола до Митьо Ганин, който бе накръхна леко, като се чудеше откъде да започне. Е, кажете, другари? В. Нешков, Н, 229.

НАКРЪХВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накръхвам се; изкашляне.

НАКРЪХНА СЕ. Вж. накръхвамсе.

НАКРЯКАМ СЕ. Вж. накряквамсе.

НАКРЯКВАМ СЕ, -аш се, несв.; накря-кам се, -аш се, св., непрех. Крякам много, до насита.

— От Н. Гсроп, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКРЯКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от накряквам се.