Page:RBE Tom10.djvu/273

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАКРЯСКАМ СЕ. Вж. накрясквам

се.

НАКРЯСКВАМ СЕ, -аш се, несв.-, на-кряскам се, -аш се, се., непрех. Накрещявам се.

НАКРЯСКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от накрясквам се; накрещяване.

НАКУДКУДЯКАМ СЕ. Вж. накудку-дяквам се.

НАКУДКУДЯКВАМ СЕ, -аш се, несв.-, накудкудякам се, -аш се, се., непрех. Кудкудякам много, до насита. Кокошките се на-кудкудякаха и в двора стана по-тихо.

НАКУДКУДЯЧА СЕ. Вж накудку-дячвамсе.

НАКУДКУДЯЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; накудкудяча се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех.Диал. Накудкудяквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКУДЯ. Вж. накудвам и накуж-дам.

НАКУКАМ СЕ. Вж. накуквам се.

НАКУКВАМ СЕ, -аш се, несв.; накукам се, -аш се, се., непрех. Разг. Кукам много, до насита. Кукумявката се е накукала, не се чува вече. А Не се ли накука тази кукувица?

НАКУКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от накуквам се. Няма ли накук-ване тази кукувица?

НАКУКУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Кукувам дълго време, омръзва ми да кукувам. — Накукувах се самичка в тази къща. Колко души са ми искали стаята, на никого не я даоох. Кл. Цачев, В, 221.

НАКУКУРЙГАМ СЕ. Вж. накуку-ригвам се.

НАКУКУРЙГВАМ СЕ, -аш се, несв.; накукурйгам се, -аш се, св., непрех. Кукури-гам много, до насита. Не се ли накукурига този петел, ще събуди децата?

— Друга (диал.) форма: накукурйквамсе.

НАКУМУВАМ СЕ, -ащ се, св., непрех. Кумувам много, многократно, омръзва ми да кумувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКУМВАМ СЕ, -аш се, несв.; накумя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Кумя се много, докрай. Ще го чакам да се накуми и да отиде на пазар • Обр. През лятото в село нощта идва бавно, обещаващо, .. Уж я виждаш вече, накумила се по върховете на тополите, аха да се гушнеш в нея, пък след малко пак се дръпне, не ще. В. Пламенов, ГШ, 22.

НАКУП нареч. 1. На едно място във вид на купчина. Двамата се заеха да почистят около кравите .. Ще съберем тора накуп, ей тука. Цв. Ангелов, ЧД, 212. Той се чувствуваше отритнат, прокълнат, самотен и му се искаше да събере всички книги накуп, за да ги запали и да се хвърли в кладата. А. Дончев, СВС, 103. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка .., защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло. Ем. Станев, ИК I и II, 141.

2. Всички или много събрани заедно, близо един до друг на едно място; вкупом. Смрачаваше се, когато, дружината, струпана накуп, слушаше последните нареждания на командира. К. Ламбрев, СП, 125. Една нощ овцете се подплашиха и събраха накуп. Г. Райчев, В, 16. Мъжете стояха накуп пред общината, а жените и децата се щураха около колите. В. Геновска, СГ, 325. Костенурките се бяха струпали накуп и не мърдаха. Г. Велев, ПЕМ, 118. // Всичко или много* голяма част от нещо, събрано заедно като едно цяло. — Ей, да съберем веднъж всичката земица накуп, пък тогаз гледайте какво знай байчо ви Влаха! А. Гуляшки, ЗР, 247. Когато Вишо влезе в семейството на Парцаланите, зарадва се в душата си, като гледаше този хубав имот, събран накуп около колибата. Ил. Волен, МДС, 219.

3. Остар. Всичко или много неща, взети заедно. Человек,.., посредством знанието добива една с.илр, която нямат накуп всичките лъвове, слонове, тигри и всичките; най-силни зверове! И. Тонджоров, Лет., 1872, 158. Аз имам големи права, дето не съм благодарен на природата,.., чини ми ся, тя е събрала накуп сичкитв' грозотии от ся-какви людски племена и от това тесто ме е замесила. Н. Бончев, Р (превод), 9-10.

4. Остар. и диал. Всички едновременно, заедно, един през друг; вкупом. Но като мнозина говореха накуп, а тя не можеше да запомни туй, което говореха, тя преобръщаше другояче туй, що бяха говорили другите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 267.

5. Остар. и диал. На кълбо. Когато види някаква опасност, то [животното] не гледа да ся защищава, но отведнъж си изкопава една дупка с острите нокти и ся заравя в нея или пък ся свива накуп, тъй щото бронята му го запазва от вреда. ИЗ 1874-1881, 101.

НАКУПВАМ, -аш, несв. (диал.); накупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Накупувам. Дядо хаджи захваща сега да пазарува, на-купва хлябове, печени глави, варени крака. Ил. Блъсков, ЦБ I, 63. Десет години наред пастри и къта, / накупва по-напред покъщнина, тенджери и паници за в кухнята. П. Славейков, Събр. съч. VII, 158. накупвам се, накупя се страд. накупвам си, накупя си възвр.

НАКУПВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накупвам и от накупвам се; накупуване.

' НАКУПУВАМ, -аш, несв. \ накупя, -иш, мин. се. -их, св., прех. Купувам много неща или голямо количество от нещо. — Я ги

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл