другите — накупиха къщи и апартаменти, и те, и жените им облечени като барони. Г. Райчев, ЗК, 15. — Ще накупя платове и ще отворя шапкарница до училището. Ил. Волен, РК, 69. Събрах по пет лева на човек, .. Накупих каквото трябва, па го отнесох в бараката. Др. Асенов,СВ, 93. Накупува на децата играчки, дрешки, та да ги зарадва за празниците, накупувам се, накупя се страд. До края на месеца трябва да се накупят всички необходими за експедицията продукти, накупувам си, накупя си възвр. Накупувах си новите речници.
НАКУПУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от накупувам и от накупувам се.
НАКУПЧА СЕ. Вж. н а к у п ч в а м с е.
НАКУПЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; накуп-ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Ди-ал. Само мн. иЪ л. ед. Струпваме се накуп. Панко взе да „пъшка и да напряга всички сили“, за да ги надвие, но най-после трябваше да се признае за победен и легна на тревата. Децата се накупчиха отгоре му. Д. Ангелов, ЖС, 132.
НАКУПЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накупчвам се.
НАКУПЯ. Вж. накупвам и накупувам.
НАКУСВАМ, -аш, несв.', накуся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Кусвам, хапвам или пийвам малко от храна или питие, за да го опитам; вкусвам, накусям, накушам. Гювечът е суров .. Бае Петко смирено взе една вилица от съседната маса и дълбокомислено накуси. Елин Пелин, Съч. IV, 125. Зафана да бърка и преровва наред тенджу-рите и от сяка да накусва по малко. Т. Вла-йков, Съч. II, 45. Бае Пенчо честеше да накусва няколкото вида вина и което му се усладеше, посмукнаше си повечко. Ил. Блъсков, ДБ, 34. Повъртя се [Здравко] из стаята, отби се при тоя-оня, накуси от яденетата на всички .., къде каквото му паднеше... хрупаше, дъвчеше с белите си като мляко зъби. Т. Харманджиев, КВ, 161.
2. Хапвам (пийвам) малко от нещо, с което нарушавам целостта му; наяждам (напивам), накусям, накушам. Отдалечава се от апарата,.., и сяда пред сложената вече бака. Но тъкмо да накуси чорбата, един пукот оглушава дясното му ухо и той [телефонистът] рипва пак. Д. Калфов, ПЮН, 116. На-кусвам баницата.
3. Само несв. Разг. С отриц. н е. Не обичам да ям или да пия нещо; не вкусвам, не пийвам; накусям, накушам. Васил се обърна със скъперническа усмивка към майка й и каза: — Ти може да не обичаш, аМа ние с Христина най-много боб ядем... — Ха, че мойта Тина боб не накусваше!... —удиви се тогава майка й. Т. Монов, СН, 145. Димо само врътна глава. Вино пийваше даже и през най-морната задуха на лятото, но ракия не накусваше. Г. Манов, КД, 26. накусвам се, накуся се страд.
НАКУСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накусвам и от накусвам се; накуся-не, накушане. То [селото] е дало на България: ..; 2 акцизни чиновници по измерване на кащите и ракиите и накусване вината; 6 души бирници, 11 писари, архивари и регистратори. Н. Попфилипов, РЛ, 135.
НАКУСЯ. Вж. накусвам и накусям.
НАКУСЯМ, -яш, несв.\ накуся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накусвам, накушам. накусям се, накуся се страд.
НАКУСЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накусям и от накусям се; накусване, накушане.
НАКУЦВАМ1, -аш, несв., непрех. 1. За човек или животно — куцам малко, слабо. Нашата бойна група се събра в амбулаторията,.. Командуваше я Спас, макар че все още леко накуцваше от раната си в крака. П. Вежинов, ЗНН, 177. Войводата вървеше напред. Макар че накуцваше, той често изпреварваше другарите си и се спираше да ги чака. Ст. Дичев, ЗС II, 41. Теленцето почна да накуцва с единия си заден крак. Кр. Григоров, ОНУ, 167.
2. Прен. Разг. Страдам от недостатъци, несъвършенства. Вечерта Игнат Витанов направи съвещание с .. няколко души .., за да разбере по-добре защо кооперативното стопанство в Игличево все още накуцва. Кр. Григоров, И, 47. Стилът на изложение в някои вестници напоследък накуцва в много отношения.
НАКУЦВАМ2, -аш, несв.; накуцна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Веднъж или изведнъж куцам, куцукам. Той [селянинът] вече тури десния си крак на камъка, но когато да пристъпи с левия, той го някак изкриви, като че накуцна и с това изгуби равновесието. М. Георгиев, Избр. разк., 187.
НАКУЦВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накуцвам1. Тогава той се надигна тежко, тъй като беше понапълнял и понате-жал,.., и тръгна с леко накуцване към вратата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 94. Позна [Янко] Рубен по накуцването. Неговата сянка малко подскачаше. Ем. Коралов, ДП,
53.
НАКУЦВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накуцвам2.
НАКУЦНА. Вж. накуцва м2.
НАКУЧА. Вж. накучвам.
НАКУЧВАМ, -ащ, несв.; накуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. За куче — раждам много малки; нараждам.
2. Прен. Грубо. За жена — раждам много (деца); нараждам. Генковица: — Че нали и ние се за мъжка рожба се лъгахме, свекър-во!.. Баба Кита: — Лъгахте се, докато ги накучи се женска челяд. Ц. Церковски, ТЗ, 9.
