НАКУШАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Накусвам; накусям. Язикът мръда и ся тръка от това, чтото накуиш-ме и ми усещаме горчиво, сладко. Лет., 1874,
66. Обичай е, кога майката .. храни детето, да накуиш ястието, па в устата си или да го изстуди, или да го постопли. И. Груев, КН 7 (превод), 80-81. „Я не мога Момчил да отрове, / оти имам яко итра золва, / итра [хитра] золва мома Евросия: / тия готви ручок и вечере, / тия готви, макя му наку-uia.“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 47. накушам се страд.
НАКУШАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накушам и от наку-шам се; накусване, накусяне, накушание.
НАКУШАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Накусване; накусяне, накушане. Всяка най-малка частичка от растение, сглобена и съставена е от едни постоянни начала (елементи), които взаимно едно с друго така цвръсто ся спояват .., чтото .. правят съединения, у които тии нито с накушание, нито с душение могат да ся познаят. Лет., 1874, 264.
НАКЪДЕ нареч., съюз и предл. I. На-реч. 1.В пряк въпрос — за запитване: в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, де. Пътникът беше изчезнал, нямаше го никакъв .. Кой бе мъжът и накъде изчезна? К. Петканов, МЗК, 159. Онба-шият взе карабината на игумена,.., и каза: — Деспот ефенди, добра карабина, накъде ще хвърляш? Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. — Накъде замина Вълчан? — попита Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 44. Той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници,.. — Добра стига! — поздрави ги той [дядо Матейко] и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31.
2. Прен. Разг. Неодобр. Не както трябва, зле, лошо; как. — Накъде си зашила този подгъв? Конците се виждат отвън. Д — Накъде е написано това писмо, пълно е с грешки.
II. Съюз. Въвежда подч. доп. изр. — непряк въпрос. 1. При запитване или посочване в коя посока, към кое място е насочено действието. Те [затворниците] се изплашиха: никой не знаеше накъде водят безчислените врати на двореца. Н. Райнов, ВДБ, 150. Бае Стоян отиде при коларите на разговор да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите добитъка. Елин Пелин, Съч. II, 156. Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. А. Дончев, ВР, 35. Вътре беше толкова задимено, че той [Евстати] примига няколко пъти, преди да разбере накъде да се обърне. А. Гуляшки, МТС, 31.
2. Разг. Как (при изразяване на недоволство, неодобрение на действието в подч. изр.).
Знаем го добре накъде работи. Друг трябва да довърши работата след него.
III. Предл. Диал. За означаване на посока на действието; към. А там, — прибавяше той, като посочваше накъде Клисура, — загина и сърцето ми. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
171. Циркаджийски номера — знаеш ли ги как стават! Ние, хлапетиите, само зяпахме и се хилехме по пейките, чакахме накъде нас да падне търкалото. Д. Дамянов, ПИЩ, 23.
о Няма накъде <да мърдам (шавам)>; няма накъде <да се мърда (шава)>. Разг. Невъзможно е неподчинение, изплъзване от някакво задължение или ситуация, постъпване по друг начин. — Няма да дойде смяна, ще ни помогнат пак, а морето е наджипка-но с мини като жабуняк. И няма накъде! Н. Антонов, ВОМ, 169. — Харно, ама пенсията е определена до стотинчица, няма накъде. Получа я на трето число, жената ме посрещне в засада и — горе ръцете! Г. Кра-ев, АЗ, 13. В ръцете й [на държавата] са [работниците]. Няма накъде да мърдат. М. Радев, СР, 41. Откъде (отде) накъде. Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос). „Гарга рошава — ето какво си.“ На мене изведнъж ми стана мъчно. Откъде накъде пък гарга! П. Незнакомов, БЧ, 12. — Вий какво искате от мене? — завика той. Отде накъде" мислите, че имам пари, отде ще ги зема? Й. Йовков, ЖС, 103. Че (та) няма повече накъде. Разг. След главно изр. За посочване, че нещо, означено в предишното изречение, е в много висока степен. — Не му [на дядо Денчо] придиряйте — казваше баба на връщане. То бедно, че няма накъде повече... К. Калчев, ПИЖ, 36; Изподраскаха плитко чернозема, разхвърлиха рядко зърно (и то беше кът, та нямаше накъде), а след сеячите прехвърчаха изпосталели птици. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 118.
HA-КЪДЕ (СИ). Вж. н а м-к ъ д е (с и).
НАКЪДЕТО нареч.-съюз. Въвежда
подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение за място — за означаване на посока, място, към които е насочено действието в подчиненото изречение. На изток, накъдето вървим, се възземат червени отражения. Л. Стоянов, X, 72. — Какво чух за тебе, Гано! — подвикна й Петко, след като се върна от другия край на обора, накъдето се поразстъпи да разгледа кравите. Ст. Даскалов, СЛ, 175. Стрина Родовица поседя още малко, погледа из пътя, накъдето се затули Стамен, па си влезе в собата. Т. Влайков, Съч. II, 147. Докато Айа се бъхтеше и мореше, цяла покрита с пот, черната кобила се покоряваше, "отиваше натам, накъдето отиваше Айа. Й. Йовков, АМГ,
54.
