ва, аз пак там. Чудомир, Избр. пр, 186. На-крулила ся е, отива. Н. Геров, РБЯ III, 171.
2. Запътвам се, отправям се; накрулвам. И като се закатли, накрули се нататък през поста закъм фурната. Чудомир, Избр. пр, 45.
НАКРУЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накрулвам1 и от накрулвам се; накривяване.
НАКРУЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накрулвам2 и от накрулвам се.
НАКРУЛЯ1. Вж. накрулвам1.
НАКРУЛЯ2. Вж. накрулвам2.
НАКРЪПКА ж. Диал. Кръпка. Тези бе-невреци са били някога бели, но кое от времето, кое от безбройните накръпки, бяха се лишили от определен цвят. М. Георгиев, Избр. разк., 154. А не беше да речеш, ни съдран [сукманът], ни изтрит, ни нищо, цел здрав и накръпка биля немаше, а само отвъд левата страна беше поизлизан. М. Георгиев, Избр. разк., 63.
НАКРЪСТ нареч. Разг. 1. Във вид, форма на кръст1; кръстовидно, кръстосано, кръстообразно. На петия ден забиха нак-ръст четири кола в земята и завързаха за тях ръцете и краката на петата жертва. А. Дончев, ВР, 253. Те са млади и хубави момчета,.., напети и стегнати в кафявите си униформи, с бели навои, изпъстрени с широки ивици от черни върви, навити нак-ръст. Й. Йовков, Разк. I, 100-101.
2. В посока, перпендикулярна на друга; напряко, напреки. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната воденица, го видяха, че стои на едно място, сякаш се бои да прекрачи черната сянка, която орехът хвърляше накръст връз поляната. Й. Йовков, СЛ, 96. Поспря [Исмаил ага] там, където тревата бе омачкана, пое пак и отиде много далече, после се върна,.., сви косо, пресече гъстака накръст. Г? Стоев, ЦЗ, 100. Като са тури первият лист над-лъж, а вторият накръст, третият да са тури пак надлъж,.. четвъртият ред са турга пак накръст, тъй като да са не запушват кафезите. 3. Княжески, ПРШ (превод), 74. Санувала [Милена] сана страховита: / ясно небо накръст преломено, / ясно слънце от заход изгрева, / ситни звезди по-земи слетели. Нар. пес., СбНУ XLIV, 103.
3. Диал. На всички страни, по четирите посоки; навсякъде. И като изходих Рбдопа накръст, побягнах от тях. Тръгнах на юг и видях морето. А. Дончев, ВР, 177. От кестените най-старийт домакин зима и хвърля по 3-4 на четири кьошета накръст в къщата, като рече: „За много години“. СбНУКШ, ч. III, 175. — Брате Стояне, Стояне, /...,/накръст си земя обидох, / по хора и по съборе, / нигде девойкя не найдох / на твойе лице прилика. Нар. пес., СбНУ
ХЬШ, 196.
О Две думи (приказки, лакърдии) накръст не мога да кажа. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Той е един глупак, две думи накръст не може да каже. Разпъвам / разпъна накръст някого. Книж. Причинявам голяма мъка някому, измъчвам го силно. Тази гримаса изразяваше сложни преживявания, които го разпъваха накръст. Той носеше по-голямо бреме и от самия войвода. Д. Фу-чеджиев, Р, 181.
НАКРЪСТОСАМ. Вж. накръстос-вам.
НАКРЪСТОСВАМ, -аш, несв.\ накръс-тосам, -ът, св., прех, 1. Кръстосвам много или всички неща. Запрелитаха [щърковете] над каменната цепнатина и наредиха между „Близнаците“ най-дебелите и дълги прътове. Върху тях накръстосаха по-тънките и най-после нахвърляха с човките си тревата и мъха. О. Василев, ДГ, 90. Настъпили бяха големите летни горещини. Нивите замирисаха на хляб,., и накръстосаха класовете над пътищата. Ил. Волен, МДС, 95. ,
2. Само мн. Мнозина, много или всички кръстосваме, поставяме нещо накръст или едно върху друго. Агънцата се свиха в една страна..- стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго. Н. Нинов, Е1ИО, 109. накръстосвам се, накръсто-сам се страд.
НАКРЪСТОСВАНЕ, Мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накръстосвам и от накръстосвам се.
НАКРЪХВАМ СЕ, -аш се, несв.\ иа-кръхна се, -еш се, прич. мин. страд. на-кръхнат, се., непрех. Диал. Изкашлям се, обикн. неестествено, многозначително, за да дам знак за нещо или да се присмея. Когато Иван Стоянов се спря и се ослуша, не дочу никакъв шум откъм столчето. Дали да продължи? Накръхна се, приготви се. П. Велков, СДН, 400. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две белоризки момченца: Тинко и Велю. — Що си глупава ма, омъжи се!.. Само да се накръхнеш — двайсе души ще ти се обадят. Йл. Волен, ДД, 50. Селимски привлече стола до Митьо Ганин, който бе накръхна леко, като се чудеше откъде да започне. — Е, кажете, другари? В. Нешков, Н, 229.
НАКРЪХВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накръхвам се; изкашляне.
НАКРЪХНА СЕ. Вж. накръхвамсе.
НАКРЯКАМ СЕ. Вж. накряквамсе.
НАКРЯКВАМ СЕ, -аш се, несв.; накря-кам се, -аш се, св., непрех. Крякам много, до насита.
— От Н. Гсроп, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКРЯКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от накряквам се.
