О Накривявам / накривя врат някому. Диал. Преставам да се интересувам от някого, пренебрегвам някого. Сега сигурно си мисли, че ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато да я използва някак и ще й накриви врат. Г. Ка-раславов, Тат., 46. Накривявам си / накривя си калпака (капата, феса, шапката). Разг. Преставам да се тревожа за каквото и да е, да се грижа за нещо или да се интересувам от нещо, почвам да живея лек, безгрижен живот. Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака. Ал. Константинов, Съч. I, 213. — Овърши си житото, прибери си го в хамбара, па си накриви шапката за до друга есен. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. Да не бе се женил, той сега би си накривил феса. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Накривявам си / накривя си шапката нанякъде. Разг. Изоставям нещо, забравям за нещо и започвам да се интересувам или да се занимавам с нещо друго. И Казълбашката гледаше, дебнеше всяка стъпка на влюбените, четеше мислите им,.., бдеше над спокойствието им и закриляше срещите им. От едно само я беше страх: да не походи той, да не я полъже, па да си накриви шапката на другаде. Г. Кара-славов, С, 16-17. Ще ми накривиш шапката (капата). Разг. Пренебр. Няма да ме засегнеш с някаква постъпка или с поведението си, няма да ми причиниш неприятност.
НАКРИВЯВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Накуцвам1, понакуцвам; накриввам.
НАКРИВЯВА МИ несв. ] накривее ми, MUH.ce. накривя ми, прич.мин.св.деят. накривяло ми е, св., непрех. Разг. Докривява ми, домъчнява ми. Избирай добре и подир обичай, без да мориш и себе си, и избраната жена с неприлично беснувание, без да ти на-кривява, ако не затваря очите си пред люд-ската любезност. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 90. От няколко дни нещо му е накривяло.
НАКРИВЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от накривявам1 и от накривявам се.
НАКРИВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накривявам2, накуцване1. Примамчиво наместеният камък се залюля и бедният дядо Колю се простря в локвата. Аз го познах по накривяването на лявата нога. М. Георгиев, Избр. разк., 187.
НАКРЙВЯМ, -яш, несв. (диал.); накривя, -йш, мин.св. -йх, св., прех. и непрех. Накривявам1. накривям се, накривя се страд.
НАКРЙВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накривям и от накривям се; накривяване1.
НАКРЙТ м. Минер. Глинест минерал със светъл цвят, подобен на каолинит. В тази [каолинитовата] група спадат [минералите] .. каолинит, накрит, дикит. П.
Боянов, П, 166.
— От фр. пакгк.
НАКРЙЯ. Вж. накривам.
НАКРОЙВАМ, -аш, несв.; накроя, -ойш, мин.св. -ойх, св., прех. Диал. Накроя-вам. накройвам се, накроя се страд.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКРОЙВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накройвам и от накройвам се; накрояване.
НАКРОТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Кротувам дълго, до насита. Досега ви търпях, но повече не мога. Накротувах се вече.
НАКРОЯ. Вж. накрояваминакрой-вам.
НАКРОЙВАМ, -аш, несв.; накроя, -ойш, мин.св. -ойх, св., прех. 1. Кроя много неща (обикн. дрехи и под.) или всичко, цялото количество. Радкината майка накроила ризи от платното, а сестрите й ги ушили. Д. Манчев, БЕ И, 22. Ще ги сложим [стъклата] на голямата маса и „Кръц!“, „Кръц!“ с елмаза, ще ги накроим. Цв. Чалъков, ЗИК,
8. Почакай ма, самодиво, / да изтъча бяло платно, / да накроя бели ризи. Нар.пес.., СбНУ ХЬУ1, 55.
2. Кроя нещо изцяло, докрай. Накроявам целия плат. А Накроявам стъклото и започвам да режа парчетата, накроявам се, накроя се страд. След като материалът се накрои, пак с вагонетки ще отиде в монтажния участък. Д. Кисьов, Щ, 74.
НАКРОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от накроявам и от накроявам се.
— Ще мога ли да се справям с накрояването на поръчките за целия завод? Д. Кисьов, Щ,368.
НАКРУЛВАМ1, -аш, несв.\ накруля, -иш, минхв. -их, св. Диал. 1. Прех. Накривявам1 (в 1 знач.); наклонявам, накрехвам. Цяла година работи той като кърт .. Ала през зимата,., той накрули калпак и се завя нанякъде. Хр. Пелитев, ХО, 61. Първата ни среща стана в балкана, на Нишарлийската равна поляна, заградена от всички страни с високи буки, накрулени над нея като огромен венец. В. Турийски, Д, 25.
2. Непрех. Накривявам1 (във 2 знач.). Ако хулиш, кому ще накрулиш? Послов., П.Р. Славейков, БП I, 28. накрулвам се, накруля се страд, от накрулвам в 1 знач.
НАКРУЛВАМ2, -аш, несв.] накруля, -иш, минхв. -их, св., непрех. Диал. Накрулвам се (Н. Геров, РБЯ). Накрули ли на една страна, не можеш го отвърна. Н. Геров, РБЯ III, 171.
НАКРУЛВАМ СЕ несв. ] накруля се св., непрех. Диал. 1. Наканвам се да ида някъде, на направя нещо; накрулвам. Задала се делегация от село при министри да иде, аз ще я посрещна: тъща се накрулила да ми госту-
