без желание, обикн. поради несъгласие или неприязън към някого или нещо. — Ще им обадя, ама ти ще отговаряш подире,.. — Ти там не се грижи, то е моя работа — усмихна се накриво Колю. Г. Райчев, В, /. Той [Момчил] се усмихна с половин уста накриво, с усмешка. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Ми-лутин пръв се обади .. — Да ви кажа право — приставът не ми хареса... — Само туй остана — да ти хареса! — усмихна се малко накриво нисичкият. П. Вежинов, ДБ, 35. Шакловити присви така малките си очич-ки и се усмихна накриво, което щеше да рече: по-добре патриархът да си гледа молитвите. Д. Рачев, СС, 151.
4. Разг. В съчет. с гледам, поглеждам и под. С неодобрение, упрек или враждебно. Раята вече не приличаше на себе си, не се боеше от агите си .. И агите ходеха по Преспа навъсени, поглеждаха накриво, събираха гняв и ненавист спрямо повилнелите роби. Д. Талев, И, 248. Яденето ги събираше да помляскат сърдито, да се погледат накриво, да пуснат по някоя въздишка. Г. Караславов, Тат., 41. Кога ни гости доде-ха, / ти то газ ша са разсърдиш, / накриво ша ма изгледаш, / гостите ша си изпъдиш. Нар. пес., СбГЯ, 77.
о Гледам накриво някого. Разг. Имам лошо, враждебно отношение към някого, не одобрявам някого или нещо. — Заради тебе прежалих всичко. Мъжът ми ме изгони, би ме като куче. Вкъщи ме гледат накриво... Мислех, че ти ще ме вземеш... И. Петров, НЛ, 252. Не беше само Димитър. Други също го гледаха накриво, не му приказваха, не отвръщаха на поздрава му. Ст. Марков, ДБ, 300. Гледаме се накриво с някого. Разг. В лоши, враждебни отношения сме с някого. Откакто го снеха от бригадирската длъжност не бяха си разменили дума с Иван Гатев и се гледаха накриво. И. Петров, НЛ,
179. Кръстевица не можеше да проумее защо мъжете са се счепкали като котараци за тая пуста политика .. Защо за някакви незнайни ветрища ще трябва и накриво да се гледат. Г. Караславов, ОХ IV, 24. Казвам / кажа (река) накриво нещо. Разг. Обиждам, наскърбявам с думи или изрази някого. И навсякъде, проклетата, ще подметне нещо за сватовете си: — Дотегнах им, виждам... Май не ме щат веке... А никой не бе и казал ни половин дума накриво. Д. Талев, И, 379. „Арно, ама яз не кайдисаф на жената ми да му я сечам глаата, чунки си живейме тол-коа години, како що сакат Господ, без да си речеме некоя лакърдия накриво.“ СбНУ XV, 99. Накриво-наляво. Остар. Небрежно, криво-ляво. С вета голяма въртелка (чалма) на главата,.., препасан накриво-наляво с три разноцветни опаса един връх други:..; туй ти е то, горе-долу, прочутият Ибраим паиш. Ил. Блъсков, СК, 11. Пикая накриво. Разг. Ирон.\ Пикам накриво. Диал. Извършвам нещо нередно, несъобразено с общите изисквания; сбърквам. Кой пика (пикае) накриво? — Сее младата невеста. Послов., СбНУ XXV, 42. Спал (станал) съм накриво. Разг. Ирон. Без настроение или гневен съм, ядосан съм без видима причина за това. В ума й изникнаха една след друга най-глупави и нелепи сцени, когато той разсипва яденето, защото не му е по кефа, хвърля и разбива чаишта с кафе,.., защото е спал накриво. Л. Стоянов, П, 460.
— Бехар днес е станал накриво .. И десетте си пръста да превърнеш на свещи, пак няма да му угодиш. С. Таджер, ПНМ, 47.
НАКРИВЯ. Вж. накривявам1 и на-кривям.
НАКРИВЯВАМ1, -аш, несв.\ накривя, -йш, мин.св. -йх, св., прех. и непрех. 1. Прех. Променям правото положение на нещо (обикн. шапка, калпак), като го поставям, накланям на една страна; изкривявам, нах-лупвам. Този с външността си искаше да ми подчертае своята мъжественост, като от време на време накривяваше шапката си настрани. Е. Евтимов, ПМ, 206. Старецът .. накривяваше пак калпак, изпъчваше юнашки гърди, колчем си спомняше, че пръв влезе със своя топ в Одрин. Д. Вълев, Ж, 113. Я виж, как си е наресал космите на фрези, как си е накривил фесчето, как си е засукал черните мустачки. Ч, 1875, бр. 8,
2. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с предл. най доп. или с въпросит. или крат. лич. местоим. в дат. Засягам някого или причинявам неприятност на някого с определена постъпка, с поведението си. Кому ще накривиш, като се отровиш или обесиш? Ив. Вазов, Съч. XXVII, 56. — Я виж ти с колко ергени се за-диряш. И пак ще започнеш с друг, като че ли нищо не е било. — Че какво ли е било? Чудо голямо! Смяла съм се с този, с онзи. Кому съм накривила? А. Каменова, ХГ, 75.
— Аз три години като три ще ги изкарам, ама пак няма да преклоня пред кмета. — Ще му накривиш! — отвърна глава настрани старецът. П. Тодоров, И I, 54-55. Иван: Да беше се обидил на него. А ти се дръпна, нацупи се и кому накриви? Бай Та нас: На себе си. Не станах големец. Н. Каралиева, СМ, 46. накривявам се, накривя се страд. от накривявам в 1 знач.
НАКРИВЯВАМ СЕ несв.\ накривя се св., непрех. Диал. Наклонявам се, извивам се в някаква посока. Придрема му се, морският въздух падна като лятна роса върху гърдите му и той затвори очи, накриви се на дя-сната си страна, легна и заспа. К. Петка-нов, ЗлЗ, 219. Вие тряба да турите една запалена свещ при горния праг [на стаята], а друга свещ да държите в ръката си при долния. Пламникът на долната свещ ще да са наклонява кам стаята, а пламникът на горната ще да са накривява кам двора. Знан., 1875, бр. 5, 73.
