-еш, MUH.ce. -ах, прич.минхтрад. накрёхнат, св., прех. Диал. Накривявам обикн. калпак, шапка и под., така че да стои на едната страна на главата ми; накрулвам1. Отон .. вади .. калпака и го накрехва на главата си при бурните възгласи на многолюдието. Н. Хайтов, ШГ, 127. Михай е трийсет и пет — четирийсетгодишен мъж,.. Накрехнал настрана висок фес, разметнал на рамена чеп-кен, облякъл елек. П. Тодоров, Събр. пр II, 331. Аз си имам девет братя, / девет братя по-големи, / накрехнали калпаците. Нар. пес., G6BCT, 661. //Навеждам леко на една страна (глава); наклонявам, накланям. — Какво е нашето управление? — накрехна глава и го загледа злобно Гроздан. — Оголихте и почернихте народа, това ви е управлението! — каза смело Иван Тодоров. Г. Караславов, ОХ I, 469. накрехйам се, накрехна се страд. От начина, по който се навива и накрехва [чалмата] — йеменецът никога не се показва гологлав, — зависи и социа-лкото му положение. Г. Готев, ПШ, 25.
НАКРЕХВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ от накрехвам и от накрехвам се; накривяване, наклоняване, накланяне. Националното, а и личното самочувствие [на българина] е намирало израз в гуглата, не само в накрехването й, което имало своя бабаитски смисъл, но и в нейното „шило“.
Н. Хайтов, ПГ1, 125.
НАКРЕХНА. Вж. накрехвам.
НАКРЕЩЯ. Вж. н а к р е щ я в а м.
НАКРЕЩЯВАМ, -аш, несв.; накрещя, -йш, мин.св. -ях, прич.минхв.деят. накре-щял, -а, -о, мн. накрещёли, св., прех. Разг. Крещя много и продължително. Мъжът кипна и накрещя куп обидни думи на жена си. накрещявам се, накрещя се страд, НАКРЕЩЯВАМ СЕ несв. ', накрещя се, не-прех. Крещя много, до насита или докато имам глас; накрясквам се. Той взе да крещи нещо под лицето на всеки пленник .. Като се накрещя до пресипване, татаринът влезе в шатрата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III,
59.—Хей, приятели, сватба, сватба, почвайте веселбата изново! Накреьця се, облегна се на рамото на остроносата и я върна в кухнята. X. Русев, ПЗ, 58.
НАКРЕЩЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ от накрещявам и от накрещявам се.
■ НАКРЙВАМ, -аш, несв. ; накрйя, -йеш, мин.св. -йх, прич.мин.страд. накрйт, св., прех. Остар. и диал. Покривам. Дошла по-младата дядова Либенова снаха, донесла едно четириуголно столче, накрила го с червена липисканска кърпа. Л. Каравелов, Съч. II, 48. Турете това сухо дърво на някоя нажежена желязна дъска и накрийте я със стъклен калпак. Знан., 1875, бр. 1, 7. на-кривам се, накрия се страд. После това се хвъргат изстисканите от промиването пашкули, толкова, колкото да ги покрие водата и са подклажда средно, после се нак-рива бакъра и во всякой десят минути раз-бъркуват разрязаните пашкули. 3. Княжески, ПРП1 (превод), 106.
НАКРЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; накрйя се, -йеш се, минхв. -йх се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Скриваме се мнозина или всички. Отидоха да разпъдят диваците, дето ся бяха накрили в шумака. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1312.
НАКРИВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накривам и от накри-вам се; покриване, накривание.
Н АКРЙВ АНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Накриване, покриване. Съществуват и други способи за позлатявание различни предмети. Един от тях са състои от накриванието метала с тънки листен-ца злато, което после полируват. Знан., 1875, бр. 15,238.
НАКРИВВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Кривя, куцам малко, слабо; накуцвам1, по-накуцвам, накривявам2. Лявото му коляно [на дядо Колю] беше повредено в ставата, та затова той .. накривваше, когато вървеше. М. Георгиев, Избр. разк., 155.
НАКРЙВВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накриввам; накуцване1.
HAKPHBÈE МИ. Вж. накривява ми.
НАКРЙВО нареч. 1. С отклонение встрани от правилното (вертикално или хо-ризонтално) положение; изкривено. От едната страна, откъм реката, почти целият темел беше подровен и хлътнал, така щото воденицата стърчеше накриво — като прочутата кула на Пиза. М. Георгиев, Избр. разк., 162. Костта зараства зле и досега той стъпва малко накриво с този крак. Г. Райчев, Избр. съч. I, 43. И пътникът .. пише къси писма и в бързината си залепва накриво пощенската марка. Св. Минков, ДА, 6. Младо и крехко дръвце, когато порасте накриво, мъчно може да ся оправи. П. Кисимов, О А II (превод), 15. Дорде йе ерген, мамо, при майка, / шапката носи, мамо, накриво. Нар. пес., СбНУ XLVI, 159. Картината виси накриво.
2. Прен. Разг. Неправилно, погрешно. — Че председателят е на топа на устата. Ако някой накриво свърши някоя работа, него държат отговорен. А. Гуляшки, СВ, 270. У младите народи всичко върви, речи, по под-ражение,.. Много пътя най-добрите, най-twaecmeenume начала са зети наопаки, разбрани са накриво. Д. Войников, У, 1871, бр. 61 85. Накриво разсъждат mue, които казу-ват, какво уж християнството е изложено в опасност от съвременното учение. У, 1871, бр. 10, 151. Нашите ся боят да пишат, да не би да им изтлъкуват писмата накриво. АНГ I, 230.
3. Прен. Разг. За усмихване — иронично или
