НАКРАСЯВАМ, -аш, несв.\ накрася, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Разг. Крася някого или нещо много, в голяма степен или изцяло; украсявам. За Нова година накрасих-ме елхата с най-различни играчки и гирлянди. накрасявам се, накрася се страд. и възвр. накрасявам си, накрася си възвр.
НАКРАСЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от накрасявам и от накрасявам се; украсяване.
НАКРАТКО нареч. В кратък вид, в сбита форма, чрез посочване само на най-важното; накъсо, сбито. Противоп. надълго. В завчерашнотд си писмо ти описвах накратко де и как се намирам. Ив. Вазов, ПЕМ, 85. С прости, сухи изрази накратко изложи [Кондарев] как двамата с Корфоно-зов са отишли да видят воденицата. Ем. Станев, ИК I и II, 380. Тука ще говоря твърде накратко. Разумният и от малко разбира. А. Цанов, Напр., 1875, кН. 4, 28. Ние сме намерени да разкажеме тука как-ратко за ония степени, чрез които е преминало духовенството. С, 1872, бр. 34, 270.
НАКРАТЦЕ нареч. Остар: Накратко; вкратце. Бенковски предостави на Волов да отвори събранието с едно слово, в което той изложи накратце целта на това патриотическо събрание и въпросите, които трябаше да разгледа то. 3. Стоянов, ЗБВ I, 425.
НАКРАЧА. Вж. накрачвам.
Н АКРАЧВ АМ, -аш, несв.\ накрача, -иш, мин.св. -их, св., прех. Диал. Обхващам, обгръщам с крака (нещо или някого); обк-рачвам. За мой късмет в бараката гореше огън, а хората край огъня—разбрани хора, ми дадоха ватенка и натуряха в печката сухи дърва. Бяха четирима — накрачили тенекиената „жабка“. Н. Хайтов, ШГ, 87. накрачвам се, накрача се страд. НАКРАЧВАМ СЕ несв.;:накрача се св., не-прех. Диал. Разкрачвам се. — А бре вие на анадолски аскер твърде много се надявате,.., те са дангули и нищо не струват: догде се накрачи с ония широки шалвари, догде си възседне коня, догде прибере дъното на шалварите си, ще. погърми. Ц. Гинчев, ГК, 362-363. Ставам, оглеждам се — жива душа не се вижда. „Сторило ми се е“ — рекох си и се накрачих пак край огъня, но седнал-неседнал, викането се повтори. Н. Хайтов, ДР, 111.
НАКРАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накрачвам и от накрачвам се.
НАКРАЯ нареч. 1. В крайната част на някакво място, в самия край на нещо. Той се облиза, обърса с кърпа тънките си като гъсеници мустаци и остави празната чайл-ка съвсем накрая на масата, м. Грубешлие-ва, ПП, 273. Ето ги в лозята / И шепти Цветан: /— Нашето е, бате, / хей накрая там. Ас. Босев, СЦС, 22. Видях конче крилато, / видях рибки от злато / и в гората накрая —/къщичката на Зая. В. Паспалее-ва, МСС, 16.
2. В края на определено време или процес, преди да приключи, в последния момент; накрай, най-после. Отначало започна да се налива с уиски и да се тъпче с черен хайвер. След това си накупи дрехи... Накрая се обеси. В. Пламенов, ПА, 28. Прибавя се и брашното, а след запържването му — и червеният пипер, както и доматеното пюре, като накрая се залива с виното и топлата вода. Н. Сотиров, СК, 353. Бай Христо прочете писмото два-трй пъти,.. Накрая, като поклати неодобрително глава, той се намръщи и мушна писмото в джоба си. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Петър изреди сички [болни] да гледа, без да попита някого, но като не можа да го види [Васил] нийде, попита накрая един старец. Ил. Блъсков, ИС,
48.
3. При изреждане в края на поредицата факти, предмети, лица И др.; най-после.
НАКРЁВАМ, -аш, несв.\ накрена, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. накрёнат, св., прех. Диал. Вдигам, повдигам. Девойче, море, от поле! / Не шетай дробно по поле, / не кревай с поли правой, / не накревай ми ядое, / от сум от дома ядовен, / люто ме майка карало. Нар. пес., СбБрМ, 450. накревам се, накрена се страд.
НАКРЕВАМ СЕ несв. \ накрена се св., неп-рех. Диал. 1. Вдигам се, изправям се. Сите битолчани тоа нещо го знаат и, коа да си го наумат во некой моабет, косата му се накрева от страф. СбНУ XIV, 121.
2. За водна повърхност, море, река, езеро и др. — развълнувам се, разигравам се. Пъту-айки со гемията по море, царицата тамам коа douuia настред път и се накренало морето со едни талази до вишно небо, колко най-големите планине. Нар. прик., СбНУ XXIX, 191.
НАКРЁВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ от накревам и от накревам се.
НАКРЕНА. Вж. накревам.
НАКРЕПЯ. Вж. накрепявам.
НАКРЕПЯВАМ, -аш, несв.; напрепя, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Диал. За годишнина, възраст — навършвам, изпълвам. Само пролазилата по врата прошарена коса говореше, че моят стар познайник — аго Рамадан Дервишев — вече накрепяваше шейсетте, че тия шейсет годинки не бяха се хлъзнали по мед и масло. Н. Хайтов, ПП, 101-102. — Побеляхме, а? — Седемдесет и първата накрепих, как де не белея? Ама се държа. Н. Хайтов, ШГ, 40. накрепявам се, накрепя се страд.
НАКРЕПЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накрепявам и от накрепявам се; навършване, изпълване.
НАКРЁХВАМ, -аш, несв.\ накрёхна,
