Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/23“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Неблоково заглавие с разредка плюс едно блоково) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зара`д. Вж. заради; осемдесе`. Вж. осемдесет; се`ки. Вж. всеки. | + | 3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: <b>зара`д</b>. Вж. <b>заради</b>; <b>осемдесе`</b>. Вж. <b>осемдесет</b>; <b>се`ки</b>. Вж. <b>всеки</b>. |
| − | 4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: така`ва. Вж. такъв; оне`зи. Вж. онзи. | + | 4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: <b>така`ва</b>. Вж. <b>такъв</b>; <b>оне`зи</b>. Вж. <b>онзи</b>. |
| + | |||
| + | 5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: <b>не`го</b>. Вж. <b>той</b>, както и съкратени падежни форми: <b>мен</b>... Вж. <b>аз</b>. | ||
| − | |||
<b>V. Омоними</b> | <b>V. Омоними</b> | ||
| Ред 9: | Ред 10: | ||
В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | В Речника на българския език са представени следните видове омоними: | ||
| − | 1. От различен етимологичен произход: А. Непроизводни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — ви`я<sup>1</sup> и ви`я<sup>2</sup>; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — ва`дя<sup>1</sup>, ’изкарвам’ и ва`дя<sup>2</sup> ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас<sup>1</sup> (ит.) ’нисък мъжки глас’ и бас<sup>2</sup> (тур.) ’облог’; спор<sup>1</sup> ’изобилие, родитба’ и спор<sup>2</sup> (рус.) ’дискусия’. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): доти`чам<sup>1</sup> <i>несв</i> | + | 1. <b>От различен етимологичен произход</b>: <b>А. Непроизводни омоними</b>, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — <b>ви`я<sup>1</sup></b> и <b>ви`я<sup>2</sup></b>; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — <b>ва`дя<sup>1</sup></b>, ’изкарвам’ и <b>ва`дя<sup>2</sup></b> ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: <b>бас<sup>1</sup></b> (ит.) ’нисък мъжки глас’ и <b>бас<sup>2</sup></b> (тур.) ’облог’; <b>спор<sup>1</sup></b> ’изобилие, родитба’ и <b>спор<sup>2</sup></b> (рус.) ’дискусия’. <b>Б. Производни омоними</b>: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): <b>доти`чам<sup>1</sup></b> <i>несв.</i> (от тека) и <b>доти`чам<sup>2</sup></b> <i>св.</i> (от тичам); <b>второкла`сен<sup>1</sup></b> (от класа) и <b>второкла`сен<sup>2</sup></b>, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: <b>спорен<sup>1</sup></b> и <b>спорен<sup>2</sup></b> (от <b>спор<sup>1</sup></b> и <b>спор<sup>2</sup></b>). |
| − | 2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: ба`вя<sup>1</sup> ’забавям’ и ба`вя<sup>2</sup> ’гледам, занимавам (дете)’; ша`рка<sup>1</sup> ’багра’ и ша`рка<sup>2</sup> ’вид болест’; кру`шка<sup>1</sup> ’умал. от круша’ и кру`шка<sup>2</sup> ’осветително тяло ’; да<sup>1</sup> <i>частица</i> и да<sup>2</sup> <i>съюз | + | 2. <b>От общ произход</b>. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: <b>ба`вя<sup>1</sup></b> ’забавям’ и <b>ба`вя<sup>2</sup></b> ’гледам, занимавам (дете)’; <b>ша`рка<sup>1</sup></b> ’багра’ и <b>ша`рка<sup>2</sup></b> ’вид болест’; <b>кру`шка<sup>1</sup></b> ’умал. от круша’ и <b>кру`шка<sup>2</sup></b> ’осветително тяло ’; <b>да<sup>1</sup></b> <i>частица</i> и <b>да<sup>2</sup></b> <i>съюз</i>. |
| − | 3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град<sup>1</sup>, град<sup>2</sup>. При частичните омоними, както и при | + | 3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — <b>град<sup>1</sup></b>, <b>град<sup>2</sup></b>. При частичните омоними, както и при граматичните{{попр|замяна на „граматичените“ с „граматичните“}} омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: <b>бит</b>, битъ`т, бита`, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> и <b>бит</b>, -а, -о, лея.-и, прил.; <b>бра`тски</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> и <b>бра`тски</b>. <i>Нареч. от прил.</i> братски. |
| − | <b>VI.</b> Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици <i>се, си, ме</i> и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др. | + | <b>VI.</b> Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици <i>се</i>, <i>си</i>, <i>ме</i> и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. <b>блъскам се</b>, <b>боли ме</b>, <b>връщам се</b>, <b>всички</b> (при <b>всеки</b>) и др. |
=== СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ === | === СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ === | ||
| − | 1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви | + | 1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); <i>къ`ща</i>, <i>вървя`</i>, <i>ба`вно</i>, <i>пъ`рви</i>. Едносричните думи, |
Текуща версия към 12:31, 3 декември 2012
3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зара`д. Вж. заради; осемдесе`. Вж. осемдесет; се`ки. Вж. всеки.
4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: така`ва. Вж. такъв; оне`зи. Вж. онзи.
5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: не`го. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.
V. Омоними
В Речника на българския език са представени следните видове омоними:
1. От различен етимологичен произход: А. Непроизводни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — ви`я1 и ви`я2; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — ва`дя1, ’изкарвам’ и ва`дя2 ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас1 (ит.) ’нисък мъжки глас’ и бас2 (тур.) ’облог’; спор1 ’изобилие, родитба’ и спор2 (рус.) ’дискусия’. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): доти`чам1 несв. (от тека) и доти`чам2 св. (от тичам); второкла`сен1 (от класа) и второкла`сен2, (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен1 и спорен2 (от спор1 и спор2).
2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: ба`вя1 ’забавям’ и ба`вя2 ’гледам, занимавам (дете)’; ша`рка1 ’багра’ и ша`рка2 ’вид болест’; кру`шка1 ’умал. от круша’ и кру`шка2 ’осветително тяло ’; да1 частица и да2 съюз.
3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град1, град2. При частичните омоними, както и при граматичните* омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ`т, бита`, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра`тски, -а, -о, мн. -и, прил. и бра`тски. Нареч. от прил. братски.
VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви. Едносричните думи,
